Константин Никифоров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Инфокутия военно лице + допълнение + източник |
|||
Ред 1:
{{Инфокутия военно лице
| име = Константин Никифоров
| портрет= ▼
| роден-година = [[1856]]
▲| роден-дата=[[31 октомври]]{{дата нов стил}} [[1856]]
| починал-година = [[1891]]
▲| портрет =
▲| починал-дата=[[1 февруари]]{{дата нов стил}} [[1891]]
| описание =
| починал-място=[[Мерано]], [[Италия]]▼
| прякор =
| роден-град = [[Картинка:Ottoman Flag.svg|20px|border|Национално знаме на Османската империя]] [[Габрово]]
| роден-страна = [[Османска империя]]
| починал-град = [[Картинка:Flag of Italy.svg|20px|border|Национално знаме на Италия]] [[Мерано]]
| преданост = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[България]]
| въоръжени сили = [[Картинка:Bulgaria war flag.png|20px|border|Знаме на Българската армия]] [[Българска армия]]
| години на служба =
| звание = [[майор]]
| войсково поделение =
| командвания = [[Министерство на войната]]
| битки =
| награди = [[Константин Никифоров#Награди|''Вижте по-долу'']]
| родства =
| по-късна работа =
}}
'''Константин Никифоров Попконстантинов''' е [[
== Биография ==
Константин Никифоров е роден на
Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождение]]то служи за кратко в 1-ва полска видинска батарея, а през [[1879]] г. постъпва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, която завършва с отличие през [[1883]] г.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
При завръщането си в България започва да работи за организирането на българската [[артилерия]] като помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във [[Военно училище|Военното училище]]. Капитан Константин Никифоров става първият българин - [[военен министър]] (в [[Правителство на България (10)|правителството]] на [[Петко Каравелов]]). Той заема този пост на [[22 септември]]{{дата нов стил}} [[1885]] г., след като руското правителство се противопоставя на [[Съединение на България|Съединението на България]] и изтегля своите офицери от страната. За по-малко от два месеца подготвя армията за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] (1885 г.), изявявайки се по време на войната като военен ръководител от голям ранг. За заслугите си по време на войната е произведен в чин [[майор]].<ref name="tt"/>▼
▲При завръщането си в България започва да работи за организирането на българската [[артилерия]] като помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във [[
След русофилския военен [[Преврат в България (1886)|преврат]] от [[21 август]]{{дата нов стил}} [[1886]] г., имащ за цел детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Константин Никифоров е включен без негово съгласие в [[Правителство на България (11)|кабинета]] на митрополит [[Климент Търновски]]. Той е смятан за близък с лидера на [[Либерална партия|Либералната партия]] Петко Каравелов и, подобно на него, нито подкрепя преврата, нито твърдо му се противопоставя. Никифоров отказва да заеме поста военен министър в новото правителство и се уволнява от армията.▼
=== Сръбско-българска война (1885) ===
През следващите години Константин Никифоров се отдава на преподавателска и теоретична дейност. Автор е на „Ръководство за артилерията“ (в 2 части, [[1889]]-[[1891]] г.). Майор Никифоров се проявява и като пионер в създаването и развитието на родната военно-теоретична мисъл и доктрина. ▼
За по-малко от два месеца подготвя армията за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]]). Подпомага взаимедойствието на корпусите с щаба на войската. За заслугите си по време на войната е произведен в чин [[майор]] и награден с орден „За храброст“ II степен.<ref name="tt"/> На 22 ноември{{дата стар стил}} е утвърден като постоянно заемащ длъжността военен министър на страната.
▲След русофилския военен [[Преврат в България (1886)|преврат]] от [[21 август]]{{дата нов стил}} [[1886]] г., имащ за цел детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Константин Никифоров е включен без негово съгласие в [[Правителство на България (11)|кабинета]] на митрополит [[Климент Търновски]]. Той е смятан за близък с лидера на [[Либерална партия|Либералната партия]] Петко Каравелов и
В края на [[1890]] г. Константин Никифоров заминава на лечение в град [[Мерано]] в [[Италия]], където умира на [[1 февруари]] ([[20 януари]] [[стар стил]]) [[1891]] г. По време на 25-годишният юбилей от Сръбско-българската война през [[1910]] г. останките му са тържествено препогребани в [[София]].<ref name="tt"/>▼
▲През следващите години Константин Никифоров се отдава на преподавателска и
▲В края на [[1890]] г. Константин Никифоров заминава на лечение в град [[Мерано]] в [[Италия]], където умира на
== Награди ==
* Орден „[[За храброст]]“ II степен
== Бележки ==
<div class="references-small"><references /></div>
== Източници ==
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 20
* [http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=4884 Он-лайн предговор на Димитър Зафиров на книгата му за Константин Никифоров]
* [http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/Min%20MO/KNikiforov.htm Константин Никифоров в сайта на Народното събрание]
| |||