Царевци (област Варна): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 33:
В едно от преданията, датиращо от 1445 г., се посочва, че султан харесал тези земи, заради тяхното плодородие и наредил да му се отделят най-хубавите от тях, и да се изгради чифлик. Хората, обработващи земите на султана се заселили край чифлика и така се появила махалата Хаской. По същия начин се нарича и вече появилото се село около чифлика и в близост да стария римски път. По –късно в землището на Султанлар се оформят две махали – Султанлар и Хаской, втората от които е българска.
По документи от 1573 г. в Хаской е имало 11 български семейства. През 1621 г. Хаской се преименува в Царево, а към края на XVII в. двете села се обединяват.
През 1815 г. се заселват първите българи от Коприкьой /Гроздьово/, Ченге /Аспарухово/, Голица и други селища от Източна Стара Планина. През периода 1830-1840 г. българското селище придобива нов облик. По-будните българи са инициатори за строежа на църква, която се оказва тясна и през 1864 г. е построена нова, която е запазена и до днес. В началото на XX в. в селото се заселват и няколко семейства на бежанци от Беломорска Тракия и Македония.
Първото светско училище е построено 1872 г., тъй като старото килийно училище се оказало тясно за жадните за знания българи. В момента църквата и училището са реставрирани и оформени като музеен комплекс.
Самият факт, че Христо Ботев е преминал през населеното място при своите обиколки из България, показва, че през този период селището е имало връзка с революционните традиции.
| |||