Четвъртият тип е '''горивната клетка със стопен карбонат''' (Molten carbonate fuel cell, MCFC). Тези клетки са подходящи за широка гама от стационарни генератори. Те използват като електролит стопени соли (най-често Na<sub>2</sub>CO<sub>3</sub> и MgCO<sub>3</sub>). Работната им ефективността е от 60-70%, а работната им температура е в интервала 600-650 °C. Освен електроенергия, MCFC произвеждат и водна пара, която може да се използва за добива на допълнителна енергия, в т.нар. „режим на когенерация“. Те могат да достигнат мощности до 2 MW, като са разработени проекти за мощности до 100 MW. В този тип горивни клетки могат да се използват никелови електроди (катализатори), които са по-евтини в сравнение с платиновите. Сравнително високата работна температура, обаче, ограничава както тяхната безопасност, така и вида на използваните конструктивни материали. Карбонатните йони от електролита се изразходват в реакциите и създава необходимост да се подава допълнително въглероден диоксид.
===Твърдооксидна горивна клетка===
'''Горивните елементи (клетки) със твърд оксиден електролит''' (Solid oxide fuel cell, SOFC) са най-ефективните и най-перспективните от всички изброени до тук. Тези горивни клетки, са най-подходящи за широка гама от стационарни генератори, които могат да осигуряват електричество за промишлени и комунални нужди. Като електролит в тези клетки се използват керамични материали, включващи в структурата си с итриеви и циркониеви оксиди. Този тип горивни клетки работят при много високи температури (1000 °C), което позволява употребата на различни въглеводороди като гориво и работа в режим на когенерация.
