Тенекиеният барабан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Darldarl (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Darldarl (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''''„Тенекиеният барабан“''''' (на немски ''Die Blechtrommel'') е [[роман]] от немския писател [[Гюнтер Грас]] (р.1927), публикуван през [[1959]] г.
<ref>Грас, Гюнтер "Тенекиеният барабан". Превод от немски Надя Фурнаджиева, изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, 1990 г.</ref>
 
== Предпоставки за създаване на романа ==
 
Като културен парадокс новият немски роман преживява разцвет във време, когато отвсякъде още се чуват гласове, че литературата е мъртва, понеже е изчерпала възможностите си да обрисува социалния пейзаж и да изрази душевността на съвременния човек. Тези възгледи са възникнали в периода, когато [[Трети райх|нацисткият Райх]] вече е военно ликвидиран, но немският народ — политически и морално — се намира в най-окаяното си състояние може би в цялата своя история.
 
[[Картинка:Adolf Hitler-1933.jpg|thumb|180px|right|Хитлер през 1933 г.]]
 
 
== ;''Предпоставки за създаванесъздаването на романа ==
 
През дванадесетте години на [[националсоциализъм|националсоциализма]] немският книжовен живот — или това, което е останало от него — е затънал в провинциализъм и се е превърнал в придатък на официалната културна [[пропаганда]]. Тогава в [[Германия]] е наложено претенциозно-фалшивото ''„изкуство на меча и ралото“'', което величае политическия режим с достъпни за него средства, възхвалява предаността към фюрера и войнишката доблест, верността към родната твърд и към кръвта на предците. Най-добрата част от [[немска литература|немската литература]], най-видните и&#768; представители биват прокудени от страната, а останалите са унифицирани или потъват във ''„вътрешна емиграция“'' и потърсват спасение в мълчанието и самоизолацията.
Line 26 ⟶ 27:
Така между 1955 и 1965 година на литературната сцена излиза ново поколение, което само отчасти подхваща характерните за петдесетте години теми и скоро придобива своя творческа и критична самоувереност. Това е периодът, когато преди всичко прозата преживява истински възход и дава основание да се оформи мнението, че петнадесет години след края на войната и фашизма немската литература отново се е издигнала на висотата на своето време.
 
 
== Сюжет ==
;''Джуджето не иска да порасне
 
В тази литературна и политическа атмосфера се появява през [[1959]] г. романът на Гюнтер Грас ''„Тенекиеният барабан“'' — първа [[белетристика|белетристична]] творба на тогава тридесет и две годишния писател. Книгата бързо се превръща в литературна сензация и бива преведена на много световни езици. Причината за този необикновен успех е както темата, така и необичайната [[стилистика]] на романа. Гюнтер Грас демонстрира изключителното си умение да съчетава богати исторически познания с художествена фикция, като за това е разработил свой собствен, неповторим литературен метод. Днес вече може да се каже, че ''„Тенекиеният барабан“'' поставя нови мащаби в модерната немскоезична проза.
Line 42 ⟶ 44:
Ето как ''„Тенекиеният барабан“'' се превръща в [[пародия]] на пикарескния роман — описваната действителност и междучовешките отношения стават [[гротеска|гротескни]], възприемат се като [[карикатура]]. Оскар Мацерат е приключил интелектуалното си развитие още със своето раждане. А на три години решава да престане да расте, за да се освободи от света на възрастните. И през целия си останал живот — в края на романа той е тридесетгодишен — Оскар ''наблюдава'' всекидневието на заобикалящия го свят: вижда разрастването на фашизма, нападението на [[Полша]] и избухването на [[Втората световна война]], накрая преживява и навлизането на съветските войски в Германия. Героят на Грас е избрал за себе си ролята на [[шут]], който отрича дребнобуржоазната стихия, движена от демонични импулси.
 
 
== Наследство ==
;''Наследство на Оскар
 
Две десетилетия след публикуването на ''„Тенекиеният барабан“'' — вече през [[1979]] г. — Гюнтер Грас отбелязва в своите ''„Статии върху литературата“'', че за цялата му писателска дейност имат основно значение немските престъпления по време на фашизма и техните последици. В спора си с по-младото творческо поколение той формулира позицията си така: ''„За нас миналото няма да престане да бъде настояще. Ние все още се питаме: Как се стигна дотам?“''