Мария Стюарт (роман): Разлика между версии

 

Докато писателят чете в [[Британски музей|Британския музей]] тези редове, в [[Германия]] се води зловещият [[Лайпцигски процес]] за подпалването на [[Райхстаг]]а, който трябва да оправдае похода на [[националсоциализъм|националсоциализма]] срещу света. Размишлявайки за съдбата на Мария Стюарт, завършила живота си в изгнание, тръпнейки и за участта на прелъстения и измамен от [[Хитлер]] немски народ, Стефан Цвайг се запитва: ''"Какво е станало? Коя е психологическата причина за това безпомощно отдаване на насилието, престъплението и порока, довело накрая до нравствено и физическо самоубийство?"'' Образът на нещастната жена го завладява със своята трагичност и величие. Нейната история му напомня мрачна и кървава шотландска [[балада]], която пророчески озарява настъпващата сега в [[Европа]] епоха на политическо и военно безумие. И без сам да знае как, Цвайг започва книга за Мария Стюарт, превърнала се в най-дълбоката му и най-разтърсваща биографична хроника сред романите за [[Фуше]], [[Мария Антоанета]] и [[Еразъм Ротердамски]].

 

Но каква е историческата канава, върху която Стефан Цвайг извезва като старинен гоблен своя роман?

 

Историците рисуват Мария Стюарт като жена с прелъстителна красота, изпълнена със страст, смелост и гордост, но лишена от разсъдливост и политическа проницателност. Нейната съдба крие особено тайнствено очарование и е подбуждала въображението на учени и поети столетия наред. Тя е била изобразявана и като убийца, и като мъченица, като безумна интригантка, и като светица. По правило протестантските автори трупат цялата вина върху Мария, а католическите - върху Елизабет.

 

Стефан Цвайг обаче пристъпва към тази лична и в същото време национална трагедия с безкористния интерес на художника. За разлика от повечето биографи той схваща характера на шотландската кралица като противоречив единствено в неговото външно развитие; психологически обаче, от самото начало до гибелния й край, той е праволинеен и ясен. Мария Стюарт според Стефан Цвайг - нека не забравяме съвременната политическа аналогия - спада към онзи твърде рядък и възбуждащ тип жени, чиято действителна възможност за себеизживяване е ограничена и чийто емоционален живот достига бърз и мощен разцвет в тясното и нажежено пространство на една единствена страст. Затова в романа първите двайсет и три години от живота на кралицата и последните десетилетия на нейното затворничество заемат по-малко място от двете кратки години на нейната трагична любов към лорд Ботуел. А той е изобразен като човек на шпагата и юмрука, който иска всичко и малко дава. В безумната си страст към него Мария потъпква своето гордо защитавано човешко и кралско достойнство; тя става сляпо оръдие на чуждата воля, заслепена от бруталността на този мускулест мъж, който е желал жената не повече от час, а след това се е стремил единствено към короната й.

 

Австрийският писател показва Мария Стюарт като самка, увлечена от първична и непреодолима природна сила, извършваща всичко поради своите опиянени сетива - без и дори противно на [[воля]]та си. Със затворени очи и с глухи уши върви тя като [[сомнамбул|лунатичка]], теглена от магнетична сила, по своя път към злокоба и престъпление. И тя ще се сепне чак тогава, когато угасне вътрешният пламък на нейната кръв, но вече изгоряла и разрушена. Стефан Цвайг майсторски рисува съдбоносния прелом в душата на властната жена, зараждането на тази гибелна похот, в която се крие нещо страхотно, понеже кралицата знае от първия миг, че нейният любовен избор е престъпен и напълно безизходен.

 

Подобно на мнозина немски писатели като [[Лион Фойхтвангер]], [[Бруно Франк]] и [[Хайнрих Ман]], Стефан Цвайг се стреми посредством съдбата на една историческа фигура да осмисли и изобрази конфликтите на своето собствено време. Защото за Цвайг историята е поредица от събития и стълкновения около някоя изтъкната извън рамките на националното личност. В това се корени и непоклатимият му космополитизъм - сам той се нарича [[европеец]], като влага в тази дума най-дълбоко съдържание. В годините, когато създава романа си ''"Мария Стюарт"'' понятието ''"Европа"'' все още е имало стойността на културен и политически мост между европейските държави. Самият Стефан Цвайг е виждал континента обединен от могъща обща енергия, за него Европа е била ''"страната на осъзнатите"'', проникната от възгледа за ''"нова духовност, нова етика и нова естетика"''. Затова и светогледът на писателя претърпява такава дълбока криза след нашествието на националсоциализма в Германия.