Мансардата: Разлика между версии

 

 

 

Глухотата не е предизвикана от органично увреждане, а е на психогенна основа. Следователно тя може да изчезне под въздействието на някакъв освобождаващ фактор, но не се поддава на медицинско лечение. Тази глухота на героинята придобива в романа значението на [[символ]] - тя не чува, защото не желае и не може повече да слуша звуците и шумовете на този свят, на това време, загубило човешките си очертания. В селото, където е настанена в дома на един ловец, героинята среща мъжа X., който желае да й говори, тъкмо понеже тя не го чува. Всеки ден той излива пред нея потоци от думи на гняв, разкаяние, болка, молба, ярост. Тя не разбира нищо, но следи ръцете му, които й говорят повече от думите. Тези сцени на проникването до същността на изказа без помощта на словото са предадени с необикновено майсторство и съставят най-силната част на романа. В последна сметка, когато героинята вече се е решила да последва непознатия, той протяга към нея окървавените си ръце - това събужда в душата й спомен за избити животни, за преживени насилия и изведнъж тя започва да чува, глухотата й изчезва. Тя е излекувана и се завръща при мъжа си и детето си - животът продължава, но вече по друг начин.