Борис Грежов: Разлика между версии

86 байта добавени ,  преди 13 години
редакция без резюме
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
}}
 
'''Борис Грежов''' е български филмов режисьор, един от пионерите на българското кино, син на [[Апостол Грежов]] от [[Дъмбени]].
 
== Биография ==
 
След завършване на средното си образование заминава за [[Мюнхен]], където става ученик и асистент на режисьора Х. Прехтъл от известната филмова къща „Нордиск”. /По същото време за „Нордиск” работи и [[Карл Теодор Драйер]]/. След завръщането си в България заснема своя дебютен филм, '''"Момина„Момина скала“ скала"'''(1922). В този филм, освен режисьор и сценарист, Борис Грежов е изпълнител на главната роля. Следва комедията '''"Весела„Весела България"'''България“, заснета през 1928 г.
 
Създаденият през 1929 г. филм '''"След„След пожара над Русия"'''Русия“ (по повестта на Панчо Михайлов „Под земята“) се счита за един от най-представителните български неми филми. Въпреки претенциозното заглавие, сюжетът е съсредоточен върху романтичната любов между пернишкия миньор Алексей и жената на главния инженер в мините. Този филм е кинодебют на [[Константин Кисимов]], който изиграва ролята на злодея надзирател Гърбицата.
 
Константин Кисимов изиграва ролята на злодея и в следващия, най-известен филм на Борис Грежов –„ '''"Безкръстни гробове"'''гробове“ (1931), по сценарий на Бончо Несторов. Партнират му първите сили на Народния театър по това време - [[Кръстьо Сарафов]] и [[Елена Снежина]]. [[Николай Хрелков]] написва текста за пролога на "Безкръстни„Безкръстни гробове"гробове“: ''"Тежки размирни години... Тъмно було се стеле над българската земя. Пламъците се издигат, пълзят отвсякъде и обхващат просторите... Буря! Светкавици просветват... В паника бягат гладни, объркани хора. Стреля картечница. Падат трупове... Юни!... Септември!... Април!...”''. Първата картина на филма е селянка, коленичила до безкръстен гроб. На екрана се появяват думите: ''"Нашите„Нашите майки все в черно ходят, все нази жалят"''жалят“. В тази мрачна селска любовна драма има редица алюзии за политическите събития през 1923-1925. Филмът е драстично съкратен от цензурната комисия и вижда екран с помощта на председателя на 23 ОНС [[Александър Малинов]].
 
Следват филмите '''"За„За родината“ родината"'''(1940) и '''"Шушу„Шушу-мушу"'''мушу“ (1941). През 1947 г. режисьорът отново се събира с Константин Кисимов, за да заснемат космополитната мелодрама '''"Изкупление"'''„Изкупление“.
 
Борис Грежов е заснел редица кинопрегледи в периода 1941-1944, както и документалния филм "Той„Той не умира"умира“ (1949).
 
[[Категория{{СОРТКАТ:Български режисьори|Грежов, Борис]]}}
[[Категория:Български режисьори]]