Дифракционните явления били добре известни още по времето на [[Франческо Грималди]] през [[1665]] година. [[Исак Нютон]] също изследвал това явление, но било невъзможно то да бъде обяснено въз основа на утвърдената тогава корпускулярна теория на светлината.
През [[1803]] [[Томас Йънг]] поставя известния си опит на интерференция на светлина от два близко разположени процепа. НнезависимоНезависимо от него Огюстин-Жан Френел публикува през [[1815]] и [[1818]] година подробни изследвания и количествени пресмятания, като по този начин подкрепя теорията за [[вълна|вълновата]] природа на светлината. В основата на своята теория Френел полага теорията за светлината, разработена от [[Кристиан Хюйгенс]], като я допълва с идеята за [[интерференция]] на вторичните вълни. Експерименталното потвърждение на теорията на Френел се превръща в едно от основните доказателства за вълновата природа на светлината. В днешно време тази теория е известна като [[принцип на Хюйгенс–Френел]] и решаването на дифракционни задачи въз основа на този принцип дава достатъчно добри резултати в ред практически важни случаи.
