Костурски говор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 9:
 
==Характеристики==
* Една от основните отличителни черти на костурския говор са следите от запазен [[назализъм]] или комбинацията '''ън''', '''ъм''' и '''ен''', '''ем''' на мястото на [[старобългарски език|старобългарските]] [[голям юс|'''{{кирилица|ѫ'''}}]] и [[малък юс|'''{{кирилица|ѧ'''}}]] - ''бъ̀нда'', ''гъ̀мба'', ''глѐндам'', ''ерембѝца''. Срещат се и форми без назализъм, като гласната може да е '''ъ''', '''а''' и '''ô''' (широко о) - ''мъ̀ка'', ''ра̀ка'', ''пôт'', ''мàка'', ''пат''.
* Съчетание '''шч''' и съгласна '''ж''' или по-рядко '''ждж''' на мястото на праславянските '''*tj''' '''*dj''' - ''лѐшча'', ''Корешча'', ''вѐжа'', ''мѐжа'', ''вѐжджа'', ''мѐжджа''.
* Изясняване на старобългарския '''{{кирилица|ъ'''}} в '''о''' - ''во̀шка'', ''пѐток'', ''дош''.
* Член за мъжки род ''-о'' - ''чо̀веко'', ''гра̀до''.
* Разнообразие от застъпници на старобългарските ''{{кирилица|чрѣ''}}, ''{{кирилица|чрь''}} (''цър'', ''чер'', ''чâр'' (широко а), ''чôр'' (широко о)): ''църно'', ''черно'', ''чърно'', ''чâрно'', ''чôрно''.
* Най-често ударението е върху предпоследната сричка.
* Лично местоимение в трето лице - ''той'', ''та̀йа'', ''то'', ''тѝйа''.