Разлика между версии на „Алдимир“

м
редакция без резюме
м
През есента на 1299 година [[Чака]] и [[Теодор Светослав]] успяват да стигнат до [[Търново]] с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол. Войсил и Радослав, братята на Смилец, също бягат във Византия.
 
[[Теодор Светослав]] се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от [[Лобна скала|Лобната скала]] в Търново патриарх [[Йоаким III (български патриарх)|Йоаким III]] за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир [[Крън|Крънско деспотство]], докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 г. Радослав, брат на Смилец и провъзгласен за севастократор от [[Андроник II Палеолог]], потегля от [[Солун]] към България.
Деспот Алдемир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски [[архонти]]и са изпратени в Търново. Цар Теодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен в един град, където доживял дните си в уединение и разкош.