Алдимир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
форм
Ред 1:
'''Алдемир''' или '''Елтимир''' (точното му име според един надпис от [[Положки манастир|Положкия манастир]] е било Алдимир) е български [[деспот]] . Той е брат на цар [[Георги I Тертер]] и има за подвластно [[КрънКрънско деспотство|Крънското деспотство]]. След смъртта на цар [[Смилец]] овдовялата царица [[Смилцена Палеологина]] дала дъщеря си за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар [[Иван IV Смилец]] (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).
 
През есента на 1299 година [[Чака]] и [[Теодор Светослав]] успяват да стигнат до [[Търново]] с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в [[Крън]], а след това в Константинопол. [[Войсил (болярин)|Войсил]] и [[Радослав (болярин)|Радослав]], братята на Смилец, също бягат във Византия.
 
[[Теодор Светослав]] се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от [[Лобна скала|Лобната скала]] в Търново патриарх [[Йоаким III (български патриарх)|Йоаким III]] за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир [[Крънско деспотство]], докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 г. Радослав, брат на Смилец и провъзгласен за севастократор от [[Андроник II Палеолог]], потегля от [[Солун]] към България.
Деспот Алдемир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски [[архонт|архонти]]и са изпратени в Търново. Цар Теодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен в един град, където доживял дните си в уединение и разкош.