Тайна българо-германска спогодба: Разлика между версии

В преговорите преди подписването на [[Букурещки договор (1918)|Букурещкия мирен договор]] с [[Румъния]], [[Австро-Унгария]] иска от България да ѝ отстъпи един териториален триъгълник на [[юг]] от [[Железни врата]] на [[река]] [[Дунав]], ведно с [[Кладово]] и голяма част от [[Неготинска Крайна]] до [[Долни Милановец]], за да може първата да прокара между две точки в основата на този триъгълник [[канал]] за лесно речно плаване по дунавските води. Искането е най-настоятелно и изхожда от унгарското правителство. На искането българското правителство отправя компенсационно такова за [[територия]] от ''[[средновековие|средновековна]]та [[Белградска област|белградска област]]''.

Българското правителство по принцип се съгласява с искането за ''дунавския триъгълник'', населен основно с ''[[власи|влашко]] [[население]]'', но го поставя в зависимост от разрешението на ''главния въпрос'' за отстъпването на България на цяло [[Моравско]]. За целта България излиза с писмена декларацията, която гласи :

{{цитат|България отстъпва на Австро-Унгария в Моравско територията от Милановец до Бърза паланка, срещу което територията в ляво от Семендрия (Смедерево), от средата между Семендрия и Градско (Гроцка), през селото Колари, от там през Паланка (Смедеревска паланка) до Кюприя (Чуприя), заедно с железопътната линия Семендрия - Кюприя остават за България.|}}

Австро-унгарското искане е изоставено в хода на преговорите. <ref>{{cite book |last= Радославов |first= Васил |authorlink= Васил Радославов |title= България и световната криза (петнадесета глава) |year= 1993 |publisher= [[БАН]] }}</ref>