Уикипедия

Скитски език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
RedBot (беседа | приноси)
Ботове
27 948 редакции
м Робот Добавяне: tr:İskit dilleri
Редакция без резюме
Ред 23:
*скитски — 800 — 300 пр. Хр.
*[[сарматски език]] — 300 пр. Хр. — 400 сл. Хр.
*[[алански език]] — 400 — 1000 год. Като наследник на скитскияаланския език се смята съвременният [[осетински език]], макар че между тях съществуват огромни фонетични, морфологични и лексикални разлики, така чеговорен в никакъвСеверен случай не може да се твърди, че скитският език е осетински с „по-ранна дата“Кавказ.
 
Според традиционното тълкуване (В. И. Абаев), скитски, сарматски, алански и осетински са различни стадии от развитието на един североирански език, който се отличава от останалите [[ирански езици]] в лексикално отношение. Според Абаев, скитски и сарматски са просто отделни диалекти на един общ език, а липсата на отделни скитски елементи в осетински той обяснява с по-късното им отпадане в процеса на историческо развитие. Напоследък това тълкуване се преосмисля и се утвърждава мнението, че в Северното Причерноморие са се говорели няколко различни ирански езика (Harmatta). Най-малко популярната теория (Фасмер) твърди, че скитски и сарматски (алански) са два различни ирански езика, но тя се потвърждава от сведенията на Херодот за различията между двата езика.
==Особености на скитския език==
Необходимо е да се отбележи, че източниците за скитски и сарматски са съвършенно различни. Скитската лексика се е запазила най-вече в отделни глоси и лични имена, докато речниковият състав на сараматския е почти напълно запазен в осетинския (Абаев 1949). Освен това остатъци от алански диалект са запазени в аланско-унгарски речник от 16 век (Németh 1959).
Крайно оскъдният материал позволява да се отделят около 200 словоформи от скитския език, запазени и възстановени въз основата на лични имена, които изрично се определят като скитски. През 1979 г. съветският езиковед-иранист В. Абаев издава очерк „Скифо-сарматские наречия“, който съдържа списък с възстановени лексеми, някои от които са дадени тук заедно с личните имена:▼
 
*''abra''- „небе“: Αβραγος, Αβροαγος, Αβροζεος ▼
▲Крайно оскъдният материал позволява да се отделят околоне повече от 200 словоформи от скитския език, запазени и възстановени въз основата на лични имена, които изрично се определят като скитски от древните източници ([[Херодот]], [[Плиний]] и др.). ПрезИздаденият през 1979 г. от съветският езиковед-иранист В. АбаевИ. издаваАбаев очерк „Скифо-сарматские наречия“, който съдържа списък с възстановени лексеми, някоивъз отосновата коитона салични дадениимена. тукЕто заеднонякои сот личнитевъзстановените именалексеми:
*''ardar''- „господар, княз“: Αρδαρος, Αρδαρακος, Αρδαρισκος ▼
▲*'' *abra''- „небе“: Αβραγος, Αβροαγος, Αβροζεος
*''arsa''- „мечка“: Αρσακης, Αρσηοαχος ▼
▲*'' *ardar''- „господар, княз“: Αρδαρος, Αρδαρακος, Αρδαρισκος
*''aurusa''- „бял“: Αορσοι, Αλανορσοι, Ορσιομιχος▼
▲*'' *arsa''- „мечка“: Αρσακης, Αρσηοαχος
*''bala''- „военна дружина“: Παλοι, Ουαστοβαλος, Ουαρβαλακος▼
▲*'' *aurusa''- „бял“: Αορσοι, Αλανορσοι, Ορσιομιχος
*''danta''- „зъб“: Δανδακη, Δανδαξαρζος▼
▲*'' *bala''- „военна дружина“: Παλοι, Ουαστοβαλος, Ουαρβαλακος
*''gasti''- „гост“: Γαστεις, Γαστης ▼
▲*'' *danta''- „зъб“: Δανδακη, Δανδαξαρζος
*''gau''- „крава“: Γαος, Γωαρ, Αγαυοι▼
▲*'' *gasti''- „гост“: Γαστεις, Γαστης
*''xvar''- „слънце“: Χοροαθος, Χοροξαθος, Χοφραζμος▼
▲*'' *gau''- „крава“: Γαος, Γωαρ, Αγαυοι
*''maisa''- „овца“: Μαισης▼
▲*'' *xvar''- „слънце“: Χοροαθος, Χοροξαθος, Χοφραζμος
*''nav''- „кораб“: Ναβαζος▼
▲*'' *maisa''-/*maia- „овца“: Μαισης
*''sauka''- „огън“: Σογος, Ρασσογος▼
▲*'' *nav''- „кораб“: Ναβαζος
▲*'' *sauka''- „огън“: Σογος, Ρασσογος
Трябва да се отбележат следните особености на скитски език, които го отличават от сарматския (аланския), изложени според студията (Витчак 1992):
*Иранско *d > сармататско d/δ ~ скитско l. В скитски за разлика от сарматски по времето на Херодот (първата половина на V в. пр. Хр.) иранското *d през стадий на зъбно фрикативно /δ/ се е развило във фонема /l/. Това явление е фиксирано в:
**скитското племенно название Παραλάται, обозначаващо според [[Херодот]] управляващата скитска династия и обяснено от него с помощта на израза Σκύθαι βασιλητοι „царски скити“, съответства на иран. *paradāta- „поставен отпред, назначен по закон“, ср. авест. paraδāta- (почетна титла, букв. поставен отпред).
**общото самоназвание на скитските племена Σκόλοτοι (Херодот) произлиза от иран. *skuda-ta- „стрелци“ (Szemerényi 1980:17-23), където -ta- е показател за събирателност. Производни на дадения етноним се явяват гр. Σκύθαι, в асирийски клинопис Ašgūzai или Išgūzai (ок. 680 г. пр. Хр.), староевр. אשכנז (Aškenez), библейския епоним на скитите. Това подтверждава, че в дадения етноним първоначално мястото на скитското /l/ се е заемало от зъбно фрикативно /δ/, което се предава с гръцко Θ, acирийско z, староеврейско z.
**Личното име Λύγδαμις (гр.), Tugdamme (асир.) (7 в. пр. Хр.) < иран. *duɣδa-maišī- „владеещ млечни овце“.
**В сарматски и осетински иранското *d се е запазило непроменено, както е видно например от гр. Τάναϊς р. Дон, осет. ''дон'' < *dānu- „река, течение“.
*Иранско *-ry-, *-ri- > сарматско -l- ~ скитско -ry-, -ri-. Това се вижда от сарматското Άλανοί, Alani „[[алани]], едно от главните сарматски племена“ < иран. *аryāna- (Абаев 1949), осет. фал- (представка) < иран. *pari- (Абаев 1965). В скитски тези съчетания са съхранени без изменение видно от:
** скит. *anarya- „хермафродит“ (’Ενάρεες - Херодот) < иран. *a-narya- (букв. не-мъжки), староинд. narya- „мъжки“, осет. ''нæл'' „мъжкар“.
** скит. *arya- „арийски, ариец“ (авест. airya-, староперс. ariya-), като част от сложносъставни лични имена: Άρια-πείθης (< индоиран. *arya-paićas- „имащ арийски облик“) и Άρίαντας (< иран. *arya-vant- „ариеподобен“), (Абаев 1949, Абаев 1979, Zgusta 1955).
Тези и други данни (Витчак 1992) говорят за самостоятелността на скитския език от сарматския.
 
== Контакти с други езици ==
С посредничеството на скитския език проникват много ирански лексеми в [[угро-фински езици|угро-финските]] (особено много в [[унгарски език|унгарски]], [[удмуртски език|удмуртски]] и в [[мордовски езици|мордовските езици]]- Redei 1986) и [[славянски праезик|славянските езици]]. ТакиваВ славянските езици такива са например: *''bogъ'' „бог“, *''raj''rajь „рай“, *''sъto'' „сто“, *''ko<sup>m</sup>k&#491;pati'' „къпя“, *''gъpanъ'' „пан, господин“, *''baranъ'' „овен“, *''toporъ'' „топор“, ''Стрибогъ''*xvala „хвала“, *stribogъ (слав.славянски бог на вятъра), ''Хърсъ''*xъrsъ (слав.славянски бог на слънцето, в България се среща като топоним [[Хърсово]]) и др. (ФасмерVasmer 1923, Абаев 1965).
== Допълнителна литература ==
*Абаев В.И. Осетинский язык и фольклор. Москва-Ленинград, 1949.
*Абаев В.И. Скифо-европейские изоглоссы. На стыке Востока и Запада. Москва, 1965.
*Абаев В.И. Скифо-сарматские наречия. Основы иранского языкознания. Москва, 1979.
*Витчак К.Т. Скифский язык: опыт описания. Вопросы языкознания 1992 (5).
*M. Vasmer. Untersuchungen uber die altesten Wohnsitze der Slaven, I. Die Iranier in Sudrussland, Leipzig, 1923.▼
*Трубачев О.Н. Лингвистическая периферия древнейшего славянства. Индоарийцы в Северном Причерноморье //. Вопросы языкознания. 1977 (6), 13-29.
*Трубачев О.Н. „Старая Скифия“ Геродота и славяне. Лингвистический аспект //. Вопросы языкознания. 1979 (4), 29-45.
*Abaev V.I. Isoglosse scito-europee. Annali Istituto Universitario Orientale Napoli. Sezione linguistica. IV. 1962.
*Harmatta J. Studies in the language of the Iranian tribes in South Russia. Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hungaricae. 1950/1951.
*Harmatta J. Studies in the history and language of the Sarmatians. Szeged, 1970.
*Németh J. Eine Wörterliste der Jassen, der ungarländischen Alanen. Вudapest, 1959.
*Redei К. Zu den indogermanisch-uralíschen Sprachkontakten. Wien, 1986.
*Szemerényi О. Four Old Iranian ethnic names: Scythian — Skudra — Sogdian — Saka. Wien, 1980.
▲*M. Vasmer М. Untersuchungen uber die altesten Wohnsitze der Slaven, I. Die Iranier in Sudrussland, Leipzig, 1923.
*Zgusta L. Die Personennamen der griechischen Städte der nördlichen Schwarzmeerktiste. Die etnischen Verhältnisse, namentlich das Verhältnis der Skythen und Sarmaten im Lichte der Namenforschung. Praha, 1955.
 
</br>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Скитски_език“.