Уикипедия

Старотюркски език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Добавяне: fi:Muinaisuiguurin kieli
мРедакция без резюме
Ред 5:
|сем2=Тюркски
|сем3=Източнотюркски
|сем4=ДревнотюркскиСтаротюркски
|класификация=<small>{{несистематизиран мъртъв език}}</small>
}}
'''ДревнотюркскиятСтаротюркски език''' (още ''староуйгурски'', ''орхонски тюркски'') е условно наименование на езиците, засвидетелствани в най-ранноранните засвидетелстваниятписмени тюркскипаметници езикна езици от тюркската група. ЗапазенКорпусът есъс встаротюркски текстове обхваща надписинадписите на гьоктюрките и [[уйгури]]те от 7 до 13 век. НеПоради тази причина старотюркският език не може да се смята за предшественик на [[уйгурски език|уйгурския език]] или на който и да е съвременен тюркски език, макар че някои черти на езика могат да се открият в средновековни тюркски езици като [[чагатайски език|чагатайски]].
 
Източниците на древнотюркски се делят най-общо на три основни групи:▼
 
▲Източниците на древнотюркскистаротюркски езици се делят най-общо на три основни групи:
*'''[[Орхонски надписи]]''' в [[Монголия]] и по течението на река [[Енисей]] (7 - 10 век).
*'''Уйгурски писмени паметници''', намерени в днешната китайска провинция [[Синдзян]] (9 - 13 век), писани с различни азбуки (брахманска, манихейска, сирийска, уйгурска). Съдържат най-вече религиозни текстове (будизъм, манихейство, несторианство).
*'''Караханидски ръкописи''' (11 век), написани с арабска азбука. ВключваВключват поема от 6500 двустишия, арабско-турскистаротурски речник и "Списъкречника с„Dīwānu турскитеl-Luġat думи"al-Turk“ от [[Махмуд от Кашгар]]. В речника на [[Махмуд от Кашгар]] авторът изрично разграничава думите от отделните тюркски диалекти - огузки, къпчакски, уйгурски.
 
==Фонетични особености==
===Гласни===
ДревнотюркскиятВ езикстаротюркските паметници се характеризираоткриват сследните девет гласни звука: /a/, /e/, /ė/, /i/, /ï/, /o/, /ö/, /u/, /ü/. Звукът /ü/ се среща само в началната сричка, а в останалите преминава в редовете /a/, /e/, /ï/, /i/.▼
 
▲Древнотюркският език се характеризира с девет гласни звука: /a/, /e/, /ė/, /i/, /ï/, /o/, /ö/, /u/, /ü/. Звукът /ü/ се среща само в началната сричка, а в останалите преминава в редовете /a/, /e/, /ï/, /i/.
 
===Съгласни===
Line 67 ⟶ 65:
|}
 
Съгласните /ŕ/ и /ĺ/ от [[тюркски праезик|тюркския праезик]] са засвидетелствани в тюркските паметници на арабска или согдийска графика като /z/, /š/. В тюркската руническа азбука знаците за /z/, /š/ са производни на знаците за /r/ и /l/, което може да означава, че по времето около 6-7 век в тюркските говори в Сибир и Монголия фонемите /ŕ/ и /ĺ/ са звучали все още като палатализирани /r/, /l/ (Хелимский 1991).
Съгласните /ŕ/ и /ĺ/ от [[тюркски праезик|тюркския праезик]] преминават в древнотюркския език като /z/, /š/ и оттам във всички съвременни [[тюркски езици]] без [[чувашки език|чувашкия]]. В чувашкия език тези съгласни се сливат с обикновените /r/ и /l/. В [[прабългарски език|прабългарския език]] се наблюдава същото сливане на /ŕ/ с /r/ и /ĺ/ с /l/. Това говори в полза на теорията, че [[огурски езици|огурските тюркски езици]] са се обособили като отделна езикова група сред тюркските езици не по-късно от началото на първото хилядолетие сл. Хр.
 
===Вокална хармония===
ДревнотюркскиятСтаротюркският език се характеризира с [[вокална хармония]].
 
==Значение==
Старотюркските езикови паметници имат важно значение за реконструкцията на [[алтайски праезик|алтайския праезик]].
==Литература==
*Древнетюркский словарь. Ленинград, 1969.
*Е. Хелимский. Об одном диакритическом приеме создания древнетюркского рунического алфавита. Исследование языковых систем в синхронии и диахронии: К 70-летию Э. Р. Тенишева. Москва, 1991, с. 150-158.
* Е. Хелимский. Произхождение древнетюркского чередования р – з и дилемма „ротацизма – зетацизма“. СТ. 1986, 2, стр. 40-50.
<br/>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Старотюркски_език“.