Алдимир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
източник и др.
Ред 1:
'''Алдимир''' или '''Елтимир''' е български [[деспот]] и, брат на цар [[Георги I Тертер]], и владетел на [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]]. След смъртта на цар [[Смилец]] овдовялата царица [[Смилцена Палеологина]] дала дъщеря си за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар [[Иван IV Смилец]] (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).
 
През есента на 1299 година [[Чака]] и [[Теодор Светослав]] успяват да стигнат до [[Търново]] с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в [[Крън]], а след това в Константинопол. [[Войсил (деспот)|Войсил]] и [[Радослав (севастократор)|Радослав]], братята на Смилец, също бягат във Византия.
 
[[Теодор Светослав]] се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от [[Лобна скала|Лобната скала]] в Търново патриарх [[Йоаким III (български патриарх)|Йоаким III]] за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир Крънско деспотство, докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 г.година Радослав, брат на Смилец ие провъзгласен за [[севастократор]] от [[Андроник II Палеолог]], потегля от [[Солун]] към България.
 
Деспот АлдемирАлдимир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски [[архонт|архонти]] и са изпратени в Търново. Цар Теодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен в един град, където доживял дните си в уединение и разкош.
Синът на деспот Алдемир - [[Иван Драгушин]] е живял в Сърбия при братовчед си цар [[Стефан Душан]]. Двамата са изобразени в [[Положки манастир|Положкия манастир]] "Свети Георги" край [[Кавадарци]] (дн. [[Република Македония]]).
 
== Източници ==
{{история-мъниче}}
* Андреев, Й. Лазаров, Ив. Павлов, Пл. "Кой кой е в средновековна България". София, 1995, стр. 9-10.
 
[[Категория:Българска аристокрация]]