Хлоропласт: Разлика между версии

 

'''Хлоропластите''' са [[клетка|клетъчни]] [[органела|органели]], характерни само за [[растителна клетка|растителните клетки]]. Те не се срещат в [[животинска клетка|животински клетки]].

 

Хлоропластите имат дължина от 2 до 10 [[микрометър|микрометр]]а и дебелина от 1 микрометър. Количеството на хлоропластите в различните растителни клетки варира - при висшите растения броят им е между 10 и 30, докато в по-големите растителни клетки те могат да достигнат 1000.

 

Хлоропластите са ограничени от 2 [[мембрана|мембрани]] - вътрешна и външна, между които се открива пространство (наречено перипластидно пространство). През външната преминават различни вещества, а вътрешната е с висока селективност и обезпечава транспорта на определени [[молекула|молекули]]. Вътрешната мембрана огражда пространство наречено строма. Характерна особеност на хлоропластите е наличието на трета мембрана - тилакоидна. Тя образува сплеснати и удължени цистерни, между които се поместват групи от сплеснати мехурчета, подредени в стълбчета като монети. Такива структури на тилакоидната мембрана се наричат грани (ед. число грана). Количеството им е различно за всяка растителна клетка. Подобно на [[митохондрия|митохондриите]] хлоропластите могат да се възпроизвеждат чрез делене.

 

Хлоропластите са автономни органели и могат да се делят независимо от клетката (подобно на [[митохондрия|митохондриите]]). Това става с помощта на наследствения материал. При необходимост от енергия е възможно броя на хлоропластите да се увеличи до такава степен, че те да съставляват половината от обема на клетката.