Деян Савичевич: Разлика между версии

 

 

Роден в семейството на Владимир Савичевич и Воислава Джурович, малкия Деян от малък започва да тренира футбол в местните школи. На 15 години Савичевич започва да се състезава в юношеските формации на ОФК Титоград. Професионалната си кариера започва в отбора на Будучност, който се състезава в елитната дивизя на [[Югославия]]. Дебютът му за националния отбор е през 1986 г. срещу Турция.

 

След добрите си изяви за отборите на ОФК Титоград и Будучност, по-големите югославски отбори започват да се борят за подписа му през лятото на 1988 г. В крайна сметка Деян Савичевич преминава в редиците на [[Цървена Звезда]], но не играе и една минута през сезон 1988/1989, защото отбива военната си служба и от арчмията го пускат само във важни мачове. Такъв е и случая с мачовете на [[Цървена Звезда]] с [[Милан]] за [[КЕШ]]. В първия двубой на Сан Сиро, мачът завършва 1:1 с безценен гол на Драган Стойкович. Втория двубой в Белград се играе при резултат 1:1 един от головете е на Деян Савичевич. Заради гъстата мъгла на Мала Маракана двубоя е прекратен и се преиграва на другия ден, започвайки от 1:1. В крайнас метка се стига до дузпи, които Цървена Звезда губи с 2:4, като Савичевич и Митар Мъркела изпускат свотие наказателни удари.<br />

 

През 1991 г. заради успеха на Цървена Звезда в Европа Деян Савичевич е номиниран за футболист Номер 1 на европа и завършва на второ място. Призът тогава е взет от Жан-Пиер Папен.

 

Добрият контрол върху топката и невероятния поглед върху играта на Деян Савичевич привлича интереса на италианския [[Милан]] и през сезон 1992-1993 преминава в редиците на "росонерите". Заради отказа на [[Марко ван Бастен]] да продължи с футбола на Деян Савичевич се открива прекрасна възможност да покаже какво може по левия фланг на атаката и се харесва на публиката на [[Милан]]. След първия си сезон в Милан записва 10 мача и вкарва 4 гола. Помага на отбора да спечели 3 пъти [[Серия А]], веднъж КЕШ и Суперкупата на Европа. Силвио Берлускони го нарича "Il Genio" ("Геният"), заради невероятната му техника и борбеност. В последните си години в [[Милан]] формата му върви на приливи и отливи и е остро критикуван от италианската преса. Въпреки това по време на игровите му години Савичевич беше смятан за един от най-добрите футболисти на Земята.<br />

 

 

==Треньорска кариера==

Веднага след като се отказва от футбола като играч Савичевич поема националния отбор на Сърбия и го води за две години. След неуспешния опит на Сърбия да се класира на Мондиал 2002 и недобрите игри. Савичевич напуска поста през 2003 г.

 

==Любопитно==

Савичевич е част от поколението на Югославия, което през 1987 г. печели Младежкото Световно Първенство в Чили. Тогавашния югославски отбор е съставен главно от звезди от хърватската и сръбската школа - [[Давор Шукер]], [[Роберт Просинечки]], [[Синиша Михайлович]] и др. След разпадането на Югославия едната половина от това поколение се състезава за Хърватия, а другата за Сърбия. За ЕВРО 2000 в предварителните групи двата отбора се падат в една група и тези футболисти играли някога заедно, трябва да се изправят едни срещу други. Точно преди единия мач в Загреб, Деян Савичевич е интервюиран пред хотела на отбора му от журналист, който му задава въпроси относно играчите в двата отбора. Докато тече интервюто човек минаващ покрай Савичевич го нарича "г*вно" Савичевич му отговаря с ред псувни записани по националната телевизия.

 

 

[[ar:ديان سافيدجيفيدج]]