Лоренцо Бандини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
препр. |
|||
Ред 27:
С подобно име, той няма как да не е италиански автомобилен пилот въпреки че характера му не се покрива със стереотипа, защото той е спокоен, с малък темперамент и приятно поведение. Лоренцо Бандини работи като механик за Сеньор Фреди, който по-късно му става тъст, преди да отвори собствен гараж в [[Милано]] по-късно. Мечтите му са свързани изцяло с автомобилните състезания и той започва кариерата си с ФИАТ, а по-късно и с една Ланча „Апиа Загато“, с която печели победа в класа си на ралито „Миле Миля“ през [[1957]] година. По-късно през същата година си купува кола Волпини от „Формула Джуниор“ и завършва 3-ти в крайното класиране при дебюта си за Златната Купа на [[Сицилия]] на пистата в Сиракуза.
Бандини започва сезона [[1959]] година със собствено
През [[1962]] година Бандини е поканен най-накрая да се присъедини към Ферари, но сезонът за тима от [[Маранело]] е изпълнен с объркване и конфликти. Въпреки това завършва 3ти в Монако, а в състезанията извън шампионата става 5ти в По и втори в [[Неапол]], както и печели Средиземноморската ГН на пистата Ена (в Сицилия). Странно той е освободен от отбора заради белгиеца Майрезе за [[1963]] година, така че Бандини се връща в Скудерия Чентро Сюд, за да се състезава с новия им автомобил [[БРМ]], но продължава да кара за Ферари в шампионата за спортни автомобили. След второ място в Тарга Флорио, Бандини си партнира със Скарфиоти в едно 250Р при победата в [[24-те часа на Льо Ман|Льо Ман]] и печели второ място в 12 часа на Реймс заедно със Съртийс. Тези успехи го поставят в добра позиция и след една контузия на Майрезе, Лоренцо се връща в отбора за Ф1.
| |||