Разлика между версии на „Далматински език“

м
Робот Добавяне: gv:Dalmaatish; cosmetic changes
м (Робот Добавяне: gv:Dalmaatish; cosmetic changes)
Забележете че, „далматински“ днес се често се нарича [[Чакавски диалект|чакавският диалект]] на [[Хърватски език|хърватския език]], който се говори в Далмация и съдържа много думи, заети от [[Италиански език|италиански]], както и някои от [[Немски език|немски]] и [[Турски език|турски]]. Този диалект и първоначалният далматински език обаче не са свързани, и не трябва да се объркват.
 
== Диалекти ==
Почти всеки град по далматинското крайбрежие развива свой собствен диалект, но повечето от тях изчезват преди да бъдат описани, така че единствената информация за тях са някои думи, запазили се в местните хърватски диалекти.
 
Първите два са най-добре познати и изглежда, че са били разделени в продължение на повече от 500 години. Заринският диалект изчезва заради силното [[Венеция|венецианско]] влияние, а другите диалекти заради асимилация от говорещите славянски езици.
 
[[КартинкаФайл:Karta_na_dalmatinskia_ezik.JPG|center|thumb|300px|По-важни градове, където се е говорел далматинският език]]
 
=== Рагузки ===
Рагузкият е южният диалект и наименованието му идва от италианското име на Дубровник, ''Рагуза''. Знаем за него от две писма от [[1325]] и [[1397]] (и от други средновековни текстове), но те показват един език, силно повлиян от [[Венециански език|венецианския]], а не чист далматински. Някои запазили се думи са ''pen'' (хляб), ''teta'' (баща), ''chesa'' (къща) и ''fachir'' (правя). Те са били цитирани от италианеца Филипо Диверси, който е бил директор на едно училище в Дубровник през [[1430-те|трийсетте години на петнайсети век]].
 
[[Дубровнишка република|Рагузката република]] играе важна роля през Средновековието, но постепенно влиянието ѝ намалява. Знае се, че далматинският е застрашен от [[славяни|славянската]] експанзия, тъй като Дубровнишкият сенат решава, че всички дебати трябва да се водят на ''lingua veteri ragusea'' (древен рагузки език), а използването на ''lingua sclava'' (славянски - хърватски) е забранено. Но през [[16 век]] рагузкият излиза от употреба и изчезва.
 
=== Велиотски ===
Велиотският е северният диалект и наименованието му идва от италианското име на [[Крък]], Велия, остров в залива [[Кварнер]]. На един надпис от началото на [[4 век]], Крък е наречен „Splendissima civitas Curictarum“. Хърватското име произлиза от римското название на острова (Curicum, Curicta), а по-новото название Vecla – Vegla – Veglia (означаваща „Стар Град“) се появява през Средновековието.
 
Последният човек, говорещ някакъв далматински диалект е [[Туоне Удайна]] (на италиански: Антонио Удина), убит от [[мина]] на [[10 юни]] [[1898]] година. Неговият език е изучен от италианския учен [[Матео Бартоли|Матео Джиулио Бартоли]], който го посещава през [[1897]] и записал хиляди думи, истории и разкази от живота му, издадени в книга с италиански превод. Изданието предоставя много информация за лексиката, фонологията и граматиката на езика. Бартоли пише на италиански и издава превод на немски (''Das Dalmatische'') през [[1906]]. Ръкописите на италиански обаче били изгубени и нов превод на труда не е направен до [[2001]].
 
== История ==
[[Римска империя|Римляните]] завземат територията на [[Илирия]] между [[229 пр.н.е.]] и [[155]]. Търговците и властите употребяват латински и местните жители изоставят езика си за сметка на латинския (всъщност за сметка на „[[Простонароден латински език|простонародния латински]]“). Няколко римски императора имат илирийски произход: [[Аврелиан]], [[Диоклециан]] и [[Константин I Велики| Константин I]].
 
След [[Разпадане на Римската империя|разпадането на Западната Римска империя]], в Илирия продължава да се говори латински и езикът се развива относително самостоятелно от другите [[романски езици]], преминавайки през местен диалект и обособявайки се най-накрая в отделен език.
Най-старите запазени документи, написани на далматинския, са няколко инвентара от [[13 век]], които са на рагузки диалект. Писмо от [[14 век]] от [[Задар]] показва силно венецианско влияние, което малко по-късно води до отмирането на езика.
 
== Отличителни черти ==
Някога смятан за език, запълващ празното място между [[Румънски език|румънския език]] и [[Италиански език|италианския]], далматинският е само далечно свързан със съседните румънски диалекти - почти изчезналия [[истрорумънски език]], който се говори в съседна [[Истрия]],
[[Хърватска]].
Някои от думите му са се съхранили като заемки в южнославянските езици като например в [[Хърватски език|хърватския]], а освен това има и няколко в [[Албански език|албанския]].
 
=== Прилика с румънския ===
Най-вече някои звукови изменения на съгласни, характерни за далматински и румънски:
{| border="1" cellspacing="0" cellpadding="2" style="text-align: left;"
Също така бъдеще време се образува с глагола „ща, искам“ (точно както е в румънския и в други езици от [[Балкански езиков съюз|балканския езиков съюз]].
 
=== Лексика ===
Далматинският е запазил латински думи, отнасящи се до градския живот, които са изгубени в румънския. Това се дължи на активния градски живот в градовете държави по Адриатическото крайбрежие, докато румънците са живели изолирано в малки планински селища по време на [[Велико преселение на народите|великото преселение]] през [[Тъмни векове|тъмните векове]].
 
Също така за разлика от румънския в далматински няма никакви думи от тракийски или илирийски произход, тъй като говорещите го от самото начало са колонизатори, а не латинизирано население.
 
Най-голямо влияние върху езика оказват [[Реторомански език|ретороманският]], след това [[Венециански език|венецианският език]], тъй като търговското и политическото влияние на Венеция нараства. [[Чакавски диалект|Чакавският диалект]] и [[Дубровник|дубровнишкият]] [[Щокавски диалект|щокавски диалект]] в [[Хърватско]], които се говорят извън градовете след заселването на [[славяни]]те в Далмация, навлизат в градовете през [[16 век]]. Така постепенно славянският напълно измества далматинския като език на ежедневното общуване.
 
=== Граматика ===
Наблюдава се склонност към [[аналитичен език|аналитизиране]] на далматинския език: съществителните и прилагателите започват да губят окончанията си за род и число, падежите при имената напълно изчезват и се опростяват глаголните спрежения.
 
[[Определителен член|Определителният член]] се поставя пред името, за разлика от [[Източноромански езици|източнороманските езици]] (като румънския), които го поставят зад името.
 
== Примери от езика ==
Ето примери от [[Отче наш]] на далматински, италиански, истрорумънски и дакорумънски:
 
 
[[Категория:Романски езици]]
[[категорияКатегория:Мъртви езици]]
 
[[af:Dalmaties]]
[[fi:Dalmaatti]]
[[fr:Dalmate]]
[[gv:Dalmaatish]]
[[hr:Dalmatski jezik]]
[[hu:Dalmát nyelv]]
129 244

редакции