Далматински език: Разлика между версии

Забележете че, „далматински“ днес се често се нарича [[Чакавски диалект|чакавският диалект]] на [[Хърватски език|хърватския език]], който се говори в Далмация и съдържа много думи, заети от [[Италиански език|италиански]], както и някои от [[Немски език|немски]] и [[Турски език|турски]]. Този диалект и първоначалният далматински език обаче не са свързани, и не трябва да се объркват.

 

Почти всеки град по далматинското крайбрежие развива свой собствен диалект, но повечето от тях изчезват преди да бъдат описани, така че единствената информация за тях са някои думи, запазили се в местните хърватски диалекти.

 

Първите два са най-добре познати и изглежда, че са били разделени в продължение на повече от 500 години. Заринският диалект изчезва заради силното [[Венеция|венецианско]] влияние, а другите диалекти заради асимилация от говорещите славянски езици.

 

 

 

[[Дубровнишка република|Рагузката република]] играе важна роля през Средновековието, но постепенно влиянието ѝ намалява. Знае се, че далматинският е застрашен от [[славяни|славянската]] експанзия, тъй като Дубровнишкият сенат решава, че всички дебати трябва да се водят на ''lingua veteri ragusea'' (древен рагузки език), а използването на ''lingua sclava'' (славянски - хърватски) е забранено. Но през [[16 век]] рагузкият излиза от употреба и изчезва.

 

Велиотският е северният диалект и наименованието му идва от италианското име на [[Крък]], Велия, остров в залива [[Кварнер]]. На един надпис от началото на [[4 век]], Крък е наречен „Splendissima civitas Curictarum“. Хърватското име произлиза от римското название на острова (Curicum, Curicta), а по-новото название Vecla – Vegla – Veglia (означаваща „Стар Град“) се появява през Средновековието.

 

Последният човек, говорещ някакъв далматински диалект е [[Туоне Удайна]] (на италиански: Антонио Удина), убит от [[мина]] на [[10 юни]] [[1898]] година. Неговият език е изучен от италианския учен [[Матео Бартоли|Матео Джиулио Бартоли]], който го посещава през [[1897]] и записал хиляди думи, истории и разкази от живота му, издадени в книга с италиански превод. Изданието предоставя много информация за лексиката, фонологията и граматиката на езика. Бартоли пише на италиански и издава превод на немски (''Das Dalmatische'') през [[1906]]. Ръкописите на италиански обаче били изгубени и нов превод на труда не е направен до [[2001]].

 

 

След [[Разпадане на Римската империя|разпадането на Западната Римска империя]], в Илирия продължава да се говори латински и езикът се развива относително самостоятелно от другите [[романски езици]], преминавайки през местен диалект и обособявайки се най-накрая в отделен език.

Най-старите запазени документи, написани на далматинския, са няколко инвентара от [[13 век]], които са на рагузки диалект. Писмо от [[14 век]] от [[Задар]] показва силно венецианско влияние, което малко по-късно води до отмирането на езика.

 

Някога смятан за език, запълващ празното място между [[Румънски език|румънския език]] и [[Италиански език|италианския]], далматинският е само далечно свързан със съседните румънски диалекти - почти изчезналия [[истрорумънски език]], който се говори в съседна [[Истрия]],

[[Хърватска]].

Някои от думите му са се съхранили като заемки в южнославянските езици като например в [[Хърватски език|хърватския]], а освен това има и няколко в [[Албански език|албанския]].

 

Най-вече някои звукови изменения на съгласни, характерни за далматински и румънски:

{| border="1" cellspacing="0" cellpadding="2" style="text-align: left;"

Също така бъдеще време се образува с глагола „ща, искам“ (точно както е в румънския и в други езици от [[Балкански езиков съюз|балканския езиков съюз]].

 

 

Също така за разлика от румънския в далматински няма никакви думи от тракийски или илирийски произход, тъй като говорещите го от самото начало са колонизатори, а не латинизирано население.

 

 

Наблюдава се склонност към [[аналитичен език|аналитизиране]] на далматинския език: съществителните и прилагателите започват да губят окончанията си за род и число, падежите при имената напълно изчезват и се опростяват глаголните спрежения.

 

[[Определителен член|Определителният член]] се поставя пред името, за разлика от [[Източноромански езици|източнороманските езици]] (като румънския), които го поставят зад името.

 

Ето примери от [[Отче наш]] на далматински, италиански, истрорумънски и дакорумънски:

 

 

[[Категория:Романски езици]]

 

[[af:Dalmaties]]

[[fi:Dalmaatti]]

[[fr:Dalmate]]

[[hr:Dalmatski jezik]]

[[hu:Dalmát nyelv]]