'''Войсил''' е средновековен български [[болярин]] от XIII-XIV век, [[деспот]]. По-малък брат е на цар [[Смилец]] (1292-1298) и [[севастократор]] [[Радослав (севастократор)|Радослав]].Родовите му земи се намирали в Подбалканската област - от [[Копсис]] до [[Сливен]],като за средищен град имал Копсис.
В началото на XIV век като византийски съюзник Войсил воюва срещу българските царе [[Тодор Светослав]] (1300-1321), [[ Георги II Тертер ]](1321-1323) и [[Михаил Шишман]] (1323-1330). На наколко пъти той е принуден да бяга във [[Византия]].След смъртта на Георги II Тертер Войсил навлиза с византийска помощ в родовите си земи и възстановява властта си над тях.Византийският император [[Андроник III Палеолог]] му дава титлата "деспот на България".Така след 23 годишно изгнание той създал едно полунезависимо княжество(деспотат) ,с главен укрепен град Копсис, васално на Византия.Първоначално Михаил Шишман не се занимавал с това деспотатство,защото имал да разрешава териториални проблеми с византийците по черноморския бряг,но след като ликвидирал този проблем той обърнал поглед и към деспотството на Войсил.След обсада Михаил Шишман превзема Копсис, а Войсил преди това тайно избягва при византийците,така тези земи са присъединени към Търновското царство до падането им под османска власт при Иван Шишман.В гражданската война във Византия (1341-1347)Войсил е на страната на [[Йоан Кантакузин]] и участва в овладяването от неговите войски на [[Охрид]] и [[Костур (град)|Костур]].
