Разлика между версии на „Боховска планина“

редакция без резюме
м (Бот: Поправки в правописа)
'''Боховска планина''' е [[планина]] в [[България]] и [[Сърбия]]. Най-високата ѝ точка е връх [[Огорелица]] (1318 м). Други забележителни върхове са Яничева чука (1097 м) и Попов дел (1226 м).
 
Намира се в Централна Западна България, по билото ѝ преминава държавната граница. Най-близкото населено място откъм българската страна е село [[Бохова]], община Трън. За граници на планината служат седловината южно от връх Въргаивица, потоците, които се спускат от нея, след това Горномелънската река, Соколов преслоп, Вучина бара, [[Ерма]] и държавната граница. В полите ѝ, над село [[Раяновци]] е разположен малкият манастир „Света Богородица“.
 
Билото на Боховска планина започва от с.Стрезимировци и се издига постепенно през върховете Бабина чука, Борина чука (1078),
Опороени в миналото, днес нейните склонове са залесени с високи букови гори, тук-там с иглолистни култури, а рядко се среща и цер. От животинския свят са представени дивата свиня, лисицата, вълкът, множество птици. Днес планината е практически без постоянно население.
Яничева чука (1097), Локва (1167), Дебела дърма (1258), [[Огорелица]] (1318) и Разкръсье (1332), като достига до седловината
Въргаивица, през която някога е преминавала пътека от с.Горна Мелна до с.Кострошовци (дн.Сърбия). Оттам границата следва
потоците, които се спускат оттук, след това Горномелънската река, Козлов дол, Вуча поляна, Бързика, Челие, Соколов преслоп, Вучина бара, [[Ерма]] и държавната граница.
В действителност седловината Въргаивица, която я отделя от Царичка планина е твърде слабо изразена, а с това и цялата планинска верига, започваща от в.Кръвави камик, би могла да се разглежда като едно цяло.
 
Към българска територия се спускат къси ридове, между които по-значителни са Попов дел (1229), отделящ се от в.Огорелица по посока на с.Горна Мелна, и Боинске ливаде (1268) над с.Бохова.
 
Климатът на планината е характерен с продължителна и снежна зима, както и с хладно лято. Реките са къси и с непостоянен отток. Редица имена на местности обаче свидетелстват за повече води в миналото.
 
Опороени в миналото, днес нейните склонове са залесени с високи букови гори, тук-там с иглолистни култури, а по-рядко се срещат цер и габър. Обширните пасища и поляни, съществували до средата на миналия век, днес са превзети отново от горската растителност, и особено от самозалесили се иглолистни видове.
 
От животинския свят са представени дивата свиня, лисицата, вълкът, множество птици. През последните петдесет години населението на планината е намаляло десет пъти и днес тя е практически без постоянно население.
 
В полите ѝ, над село [[Раяновци]] е разположен малкият манастир „Света Богородица“.
 
[[Категория:Планини в България]]
Анонимен потребител