Обучение в действие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Yanichev.co (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Yanichev.co (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 4:
Основоположникът на активното учене е професор [[Реджиналд Ревънс]] (Reginald Revans). Той създава и развива този метод през 40-те години на 20 век. Според него традиционните методи за учене са в значителна степен неефективни.
 
През 1983 година проф. Ревънс представя формулата, на която се основава АУ: '''L = P + Q'''. Ученето (Learning'''L'''earning) изисква [[програмирано знание|„програмирано”, традиционно знание]] ('''P'''rogrammed knowledge) и задаване на въпроси ('''Q'''uestioning insight) с цел вникване в изучавания материал. Има два вида въпроси – първостепенни (главни) и второстепенни. Главните въпроси са четири – „Къде? Кой? Кога? Как?”, а второстепенните са три – „Какво? Как? Колко?”.
Концепцията на АУ е възприета в различни образователни учреждения по целия свят: [[САЩ]], [[Канада]], [[Латинска Америка]], [[Средния Изток]], [[Африка]], [[Източна Азия]] и [[Австралия]].