Учебен дизайн: Разлика между версии

==Описание==

 Традиционните подходи за дизайн на обучението са базирани на предаването на знания. Затова преподавателите и проектантите, определяйки съдържанието, мислят за ресурсите, последователността на темите, характеристиките и ограниченията на съответната учебна среда. Решаващи за процеса на обучение са дейностите, които обучаемите извършват: четене, мислене, дискутиране, изследване, решаване на проблеми/задачи и т. н. Когато обучаемите са пасивни, преподавателят не може да очаква, че ще научат достатъчно. Затова новите тенденции са фокусирани върху проектирането на учебни дейности, които изграждат знания, умения и отношения чрез решаването на житейски проблеми, дискусии и сътрудничество между обучаемите.

Най-важната роля на “посредника за учене” (преподавател, самите обучаеми или компютър) е да стимулира извършването на учебни дейности, водещи до постигането на учебните цели. Посредникът формулира задачите, предоставя контекст и средства за изпълнение на задачите, подпомага обучаемите при изпълнението на задачите и предоставя информация за резултатите. Учебните дейности, чрез които целите трябва да бъдат постигнати, са внимателно съгласувани и подредени съобразно определени педагогически принципи. Разработването и описанието на тази съгласуваност и подредба на учебните дейности, които обучаемите изпълняват в рамките на учебна единица (курс, урок, учебни планове и програми и т. н.), за да постигнат определени учебни цели, включително средствата и механизмите, които ги подпомагат, се нарича учебен дизайн (УД).

УД се състои от:

• '''учебни задачи''' – решаване на проблеми, задачи, проекти, проучвания;

• '''учебни средства и ресурси''' – книги, статии, казуси, уеб сайтове, различни софтуерни продукти;

• '''средства за подпомагане''' – планове, програми, инструкции, процедури, наставления.

Както при традиционните подходи, така и при новите тенденции, се появява необходимостта от персонализирана учебна среда, която да е съобразена с характеристиките на всеки обучаем.

В отговор на тази необходимост се проектират адаптивни УД, които да могат да предоставят на всеки обучаем учебно съдържание, приспособено за неговите характеристики. Като допълнение, те трябва да бъдат многократно използваеми в различни уроци, курсове и системи, за да могат преподавателите да използват създадените от тях учебни дизайни (или техни елементи) в различни учебни сценарии, както и да използват учебни дизайни, създадени от техни колеги. Целта на този подход е да гарантира персонализацията и многократното използване на адаптивните УД. Като резултат от това, обучаемите ще си взаимодействат с УД, приспособени за техните характеристики, а институциите и преподавателите ще спестят време и пари.