Учене чрез преживяване: Разлика между версии

==Описание==

  Ученето чрез опит (УО) представлява промяна в поведението на едно лице в следствие на практическото прилагане на изводите, направени от анализа на неговия личен опит. Тоест, при УО познанието се формира посредством трансформация на опита. Такъв вид обучение има тогава, когато даден индивид разсъждава върху знанията, прави критичен анализ, отсявайки полезното и важното, което трябва да запомни, и в последствие прилага на следващото занятие това, което е научил. УО се различава силно от традиционните теории за обучение, при които има превес на познанието спрямо опита, и учебните теории за поведение, които отричат ролята на всякакъв субективен опит в процеса на обучение.

  Съществуват два основни вида УО: УО, което се извършва самостоятелно от учащия (автодидактизъм – '''autodidactism''', самообучение) и УО, при което обучението се извършва в рамките на някаква образователна организация (обучение чрез опит – '''experiential education''').

  Прилагането на УО отправя редица предизвикателства пред обучаващия, както на ниво професионална компетентност (знания и умения), така и на личностно ниво. За да могат обучаващите да използват този подход, са необходими: съдържателни познания по темите; познаване на методите и техниките на интерактивно обучение и умение за гъвкавото им прилагане, съобразно с конкретната обстановка; познания за групово динамичните процеси на общуване в малка група и умения за ефективното им управление; разкрепостеност на личността и експериментаторски дух; усет за творчество и новаторство.

УО е процес, който се основава на четири главни компонента: опит и преживяване, анализ (рефлексия и осмисляне на преживяното), обобщаване и приложение.

  В рамките на един курс на обучение, обучаващият трябва да има грижата участниците да извършват следните дейности:

• да вземат участие в занятие, основано на опит и преживяване, чрез представяне на една проблемна ситуация, в която да участват чрез ролеви игри, казуси, въпросници и др.

• прилагането на получените знания зависи от самия участник и обучаващият не може да контролира нововъзникнали ситуации и приложението на ново усвоените знания.

При УО се вземат предвид нуждите и желанията на обучаемия. Сред положителните страни на УО са самоинициативата и личностно участие, личностна промяна и растеж. На обучаемите се дава шанс сами да придобиват и прилагат познания, умения в непосредствени и релевантни ситуации.

  УО представлява образователен процес на активно ангажиране на обучаемите, посредством опита и в реални условия. Обучаемите сами правят открития и опити, вместо да слушат или четат за опита на останалите. Освен това, те размишляват над собствения си опит и по този начин развиват нови умения, нови теории или начини на мислене.