Калоян: Разлика между версии

[[Картинка:Forty Martyrs Church Svik.jpg|дясно|мини|270п|Храм-паметник „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Свети Четиридесет мъченици]]", където е открит гробът на цар Калоян, препогребан с държавни почести на 19 април 2007 г.]]

[[Картинка:Kaloyan of Bulgaria Grave.JPG|дясно|мини|270п|Гробът на цар Калоян във [[Велико Търново]]. Саркофагът е изработен от неръждаема никелирана стомана, върху който е гравиран личният знак на владетеля]]

 

Още през [[1198]] г. Калоян започнал действия против [[Византия]], като привлякъл на своя страна самостоятелни владетели на области. Бързо успели да превземат силната тракийска крепост Констанция ([[Симеоновград]]). След това се отправили към Варна. Тя се защитавала от голям гарнизон. Българските войски обсадили града и на третия ден ([[24 март]] [[1201]] г.) овладели крепостните стени и нахлули в града. В края на [[1201]] г. започнали преговори за мир и той бил подписан през [[1202]] година.В края на [[1199]] г. Калоян получил писмо от папа [[Инокентий III]], който се надявал да присъедини България към католическата църква. Калоян отговорил след около три години като настоявал за царска корона и самостоятелна църква. На [[15 октомври]] [[1204]] г. кардинал Лъв пристигнал в Търново. Той миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква, а от името на папа [[Инокентий III]] провъзгласил Калоян за крал (Rex Wallahorum et Bulgarorum) и му връчил корона и скиптър. Калоян изпратил писмо на [[Инокентий III]], че е коронясан за император, а първосвещеника му — за глава на българската църква. По този начин далновидният крал Калоян сключил уния (от лат. — съюз, обединение) и признал върховенството на католическата църква. Така и двете страни били удовлетворени, а папската благословия и коронация придали голям авторитет на българския владетел в цяла Европа. През същата година рицарите от четвъртия [[кръстоносен поход]] нахлуват във [[Византия]].