Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
'''Зрели години'''
 
Средата на 1860 г. Писаро започва да се разграничава от учителя си Камий Коро и да създава собствения си стил. През 1863 г. журито на Салона отхвърля неговите творби. През 1864 г. участва в изложба организирана от художници чиито творби не са приети в Салона. Тя влиза в историята на изкуството под името "[[Салон на отхвърлените]]". През годините 1866 и 1868 съответно по две картини са допуснати в официалния Салон. Писаро получава добри отзиви от младия критик [[Емил Зола]], който го хвали много, като особено подчертава неговата добросъвестност при изобразяване на Природата.Тези похвали в никакъв случай не означавали търговски успех. Писаро изпада в тежко финансово положение и трябва да изхранва семейството си например с рисуване на ветрила или украсяване вътрешността на магазин. С малки изключения художникът през целия си живот се бори с немотията. Често обикаля с картина под мишница Париж, за да търси купувач, моли за аванс или продава картините си на безценица. За щастие съществува търговецът на картини [[Дюран-Рюел]], който е най-верният поддръжник на импресионистите. В тежките години на отхвърляне той е един от малцината, които ги харесват и подкрепят материално и морално. Прави изложби на техни произведения, дава аванси за картините. На няколко пъти заради финансовата си подкрепа за импресионистите преживява банкрут, но отново и отново се изправя на крака. Дюран- Рюел има голяма роля за популяризиране на творчеството на Клод Моне, който след години на нищета става най-продаваният приживе импресионист. За разлика от него Камий Писаро едва през последните години от живота си се отърсва от финансовите си проблеми.През тежките Пригодини избухванетосемейството преживява и благодарение на [[Френско-Прускаусилията война|Френско-Прускатана война]]Жюли, ([[1870]]която г.)при заминавачестите местения от място на място навсякъде си създава малко стопанство, с което поне осигурява храна за [[Англия]]многолюдното семейство.През 1869 Туки художникът1870 изучаваПисаро [[пейзаж]]итеработи наредом [[Джоузефс Търнър]]Клод иМоне [[Джони Констабъл]]Реноар. ВръщайкиТе сепоставят въвстативите Францияси следедин краядо надруг и рисуват едни и войнатасъщи ([[1871]])мотиви, заварвакато домътвсеки остава верен на собствения си стил. В по-късните години в [[Лувисиен]]дома разоренна отПисаро квартирувалитеотсядат тамСезан, Гоген и прускиВан войнициГог. СтотициРано платнасутрин нахудожниците художникаизлизат саи унищожени.прекарват целия ден рисувайки пейзажа наоколо.
При избухването на [[Френско-Пруска война|Френско-Пруската война]] ([[1870]] г.) заминава за [[Англия]]. Тук художникът изучава [[пейзаж]]ите на [[Джоузеф Търнър]] и [[Джон Констабъл]].По-късно в Лондон пристига и семейството му. На 14 юни 1871г. той се венчава за дългогодишната си спътница и любима- Жюли Вали. Връщайки се във Франция след края на войната ([[1871]]), заварва домът си в [[Лувисиен]] разорен от квартирувалите там пруски войници. Стотици платна на художника са унищожени.
 
В следващите години Писаро рисува в [[Лувисиен]], [[Овер сюр Оаз]] и [[Понтуаз]] заедно с приятеля си [[Пол Сезан]]. През 1874 г. участва в ''Първата изложба на импресионистите''. Той е едиственият голям импресионист, участвал и в осемте изложби на импресионистите. Към творчеството на младите си колеги [[Пол Гоген]], [[Жорж Сьора]] и [[Пол Синяк]] се отнася с интерес и симпатия. В периода 1886-1890 г. работи в [[поантилизъм|поантилистичниятпоантилистичния]] стил на Сьора. В последствие отчита таватова като грешка и се връща към предишния си начин на работа. ПодържаПоддържа приятелски отношения със Сезан, Гоген и [[Едгар Дега]]. В отношенията му с последния има пириодпериод на отчуждаване. Причината е "[[Афера Драйфус|Аферата Драйфус]]", която изостря духовете във Франция и поражда антисемитски настроения. Сприхавият Дега обижда приятеля си заради еврейския му произход. В последствие добродушният Писаро му прощава.
 
През 1892 г. е организирана изложба на Писаро от Дюран-Рюел, която носи позакъснял успех за художника (по това време Реноар и Моне са вече доста известни). През 90 те Писаро участва в редица импресионистични изложби: [[Париж]], [[Ню Йорк]], [[Брюксел]], [[Дрезден]], [[Питсбърг]], [[Петербург]].
 
== Живописна техника ==
Камии Писаро е един от художниците, оформили основните принципи и похвати на импресионизма: разлагане на цветовете, изграждане на изображението от ситни живописни мазки, създаващи трептяща атмосфера. Той оказва влияние на останалите импресионисти и на Гоген. В творчеството му съществува период на увлечение към поантилизма. Запазени са ред платна на художника в този стил. От 1890 г. се отказва от него и се връща към импресионизма. Най-известен е Писаро със своите градски и селски пейзажи но създава също [[портрет]]и, [[натюрморт]]и и рисунки. За разлика от Моне Писаро често поставя сред пейзажа, на улицата или в градината фигури на хора, които работят, разхождат се или разговарят. В своите картини той изобразява с реалистични, донякъде напомнящи за [[Домие]] изразни средства, живота на бедните, отрудени хора
 
<center><gallery caption=Творби на Писаро>
277

редакции