Веселин Хаджиниколов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Exasolar (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Exasolar (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 14:
Роден е на 4 май 1917 г. в град [[Пазарджик]], но прекарња юношеството си в [[Пещера_(град)|град Пещера]].Завършва Пловдивската семинария преѕ 1937 г и Богословския и Правен факултет при [[Софийски университет|Софийския университет ”Св.Климент Охридски”]].
 
От 1941 до 1963 г. преподава във ВИИ „Карл Маркс“ (Стопански факултет на Софийския университет) като е последователно асистент, доцент и професор по [[стопанска история]]. От 1958 до 1962 г. е заместник-ректор. От 1963 г. преминава на работа в института по история при [[БАН]], където в продължение на 10 години завежда секция „Обща история“. През 1972 г. защитава дисертация за доктор на историческите науки на тема : ”[[Георги Димитров]] и съветската общественост 1934-1945 г.”. През същата година е назначен за директор на Етнографския институт с музей при БАН и остава на този пост до 1988 г. През 1974 г. е избран за член кореспондент на [[БАН]] и през 1984 г. е иѕбран за академик.
 
Академик Хаджиниколов е бил главен редактор на сп. „Исторически преглед“ (1974 — 1990 г.), гл. редактор на сп. „Родознание“ и на сп. „Българска етнография“. Дългогодишен председател на българо-германската комисия на историците, член на българо-съветската комисия на историците. Член на ръководството на Съюза на учените в България, Българското историческо дружество, Българското генеаложко дружество, фондация"Славяни", Общобългарски комитет"Васил Левски", Дружеството на стопанските историци в България, Академичен клуб „Проф. Марин Дринов“ и др. Член на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].