Литургия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Orthodox clergy.jpg|ляво|мини|Литургия в православна църква]]
{{Християнство}}
'''Литургията''' (от [[старогръцки език|старогръцкото]] ''λειτουργία'', „обществено дело“) е [[християнство|християнско]] [[богослужение]], при което се освещават [[свети дарове|светите дарове]]. Християнската литургия е заимствана от ритуалите в еврейската религия, но има и абсолютно нови черти, тъй като възпроизвежда моменти от живота и жертвата на Иисус Христос. Литургията в православното християнство е различна както от тази в католическия свят, така и от протестантската.
Православната литургия се състои от три части: Проскомидия, Литургия на оглашените и Литургия на верните.
В по-широк смисъл „литургия“ може да се употреби и за богослужения в други [[религия|религии]], извършвани при предварително фиксиран ритуал и сбиране на общността. ▼
'''Проскомидията''' е тази част, при която свещеникът и дяконът се обличат и свещеникът приготвя светите дарове - хлябът и виното - за Литургията на верните. Проскомидията се извършва зад прикритието на [[иконостаса]] в [[олтар]]а на храма и е съпроводена с молитви и цитати от Светото писание както от свещеника, така и от [[дякона]], който се превъплъщава в ролята на ангел, слязъл от небето в помощ на свещеника. Със специален нож, символизиращ копието, с което е прободен Спасителят на кръста, свещеникът изважда печатът в средата на една от [[просфори]]те, приготвени за Литургията, и го поставя в чашата с виното, която е поставена на специален дискос. След това от просфорите се изважда парченца хляб за [[Богородица]], за св. [[Иоан Кръстител]], за [[пророците]], за [[апостолите]], за [[светителите]], за [[мъчениците]] и за [[преподобните]], за [[чудотворците]]и [[безсребърниците]], за [[Йоаким и Анна]] и заедно с това за светията за деня и последната за автора на Литургията, която се изпълнява в съответния ден - св. [[Иоан Златоуст]] или св. [[Василий Велики]]. Всички частици от просфорите се нареждат на дискоса в три реда по три. От друга просфора се изваждат частици за всички живи - за клира, за владетеля и за православните християни, включително и частици за здраве за пожелалите свещеникът да ги спомене поименно. От последната просфора се изваждат частици за помен на всички умрели, като се започне от патриарсите, владетелите и създателите на храма. Всичко това символично изобразява събирането на цялата Христова църква, начело със самия Христос.
Втората част - '''Литургията на оглашените''' - съответства на първоначалния живот на Христос. Тя започва със Сугуба ектения (Велика ектения) - дълга молитва под формата на диалог между дякона и народа, като в съвременната църква ролята на народа се изпълнява от хора; Псалом 102; Малка ектения; Псалом 145; Пеене на тропара ''Единородний Сине''; Пеене на ''Блаженствата''(Вж. Мт. 5:3-11); Малък вход; Пеене на ''Приидите, поклонимся'', ''Трисветата песен''; Апостол; Евангелие; Сугуба ектения; Молитва за оглашените и отпуст за тях. В днешно време поради различния начин на живот на съвременния човек, както и поради промяна в неговото мислене, Литургията на оглашените е силно редуцирана.
Трета част - ''Литургия на верните'' - най-сакралната част от Литургията. В миналото, когато [[Църква]]та е била по-ревностна към своите последователи, на нея не са имали право да присъстват некръстени. Също така от нея са били лишавани за определен период християни, наказани от свещеника по време на изповед да изкупят някакъв грях. Литургията на верните съдържа: Молитва на верните; ''Херувимската песен''; Молитва на приношението; Велик вход; Просителна ектения на приношението; ''Да възлюбим друг'' ''друга''; Целувката на мира; ''Символът на вярата''; Анафора или евхаристиен канон, който се състои от: Призив за внимание: ''Станем со'' ''страхом''; Велика евхаристийна молитва; Освещаване на светите дарове, което се извършва с призоваване на Светия Дух; Велика молитва, която включва и тайна молитва на свещеника, ''Отче наш''; Благословение, молитва на преклонението, Раздробяване и споменаване, Подготвителна молитва, Причастяване най-напред на свещеника и дякона; Благославяне на верните с чашата; Причастяване на верните; Заключителна молитва; Връщане на светите дарове върху жертвеника; Раздаване на анафора или антидор (осветен хляб, който замества причастяването, при християните, които не са се подготвили за него телом и духом.
Литургията на верните представлява страданията, смъртта и възкресението на Христос. Причастяването или извършването на Евхаристията, която е в самия край, е едно от седемте църковни тайнства. При него неведомо за хората хлябът и виното се превръщат в Тяло и Кръв Христови и човекът, приемайки ги се единява с Христовото Тяло, т.е. приема в себе си част от Божествената същност. Теософите смятат, че чрез тайнството евхаристия човекът се обожава. (За първия обожен човек се смята св. Дева Мария, която е приела обожението чрез Светия Дух, а православните християни могат да се обожат чрез приемане на тайнството Евхаристия. Самата дума ''При'''част'''яване'' обяснява смисъла на Евхаристията - ''приобщаване'', приемане на част от божието тяло, което съответства на носенето на Божията искра в човека. Затова този толкова тържествен акт изисква специална подготовка на душата и тялото, която се изразява преди всичко в ревизиране на отношенията с другите и на мислите за тях, покаяние и след това в телесен пост, чрез който човекът се лишава доброволно от животинска храна и се храни умерено. Православната Църква приема, че децата до седем години нямат грехове и поради тази причина те се причастяват, без да са постили. За да се извърши Литургия е желателно освен свещеника да присъства поне още един човек в църквата, който символизира целия християнски свят, т.е. цялата вселенска Църква.
▲В по-широк смисъл „литургия“ може да се употреби и за богослужения в други [[религия|религии]], извършвани при предварително фиксиран ритуал и
'''Литература по темата''':
Гогол, Н.В. Размишления за Божествената литургия. Превод от руски Таня Атанасова. София, 1994.
Евдокимов, П. Православието, София, 2006. 320 - 334.
== Външни препратки ==
Line 9 ⟶ 23:
* [http://www.orthomatic.net/?p=172 Църква, литургия, образование], еп. Амфилохий
[[Категория:Религия]]
| |||