Литургия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
Втората част - '''Литургията на оглашените''' - съответства на първоначалния живот на Христос. Тя започва със Сугуба ектения (Велика ектения) - дълга молитва под формата на диалог между дякона и народа, като в съвременната църква ролята на народа се изпълнява от хора; Псалом 102; Малка ектения; Псалом 145; Пеене на тропара ''Единородний Сине''; Пеене на ''Блаженствата''(Вж. Мт. 5:3-11); Малък вход; Пеене на ''Приидите, поклонимся'', ''Трисветата песен''; Апостол; Евангелие; Сугуба ектения; Молитва за оглашените и отпуст за тях. В днешно време поради различния начин на живот на съвременния човек, както и поради промяна в неговото мислене, Литургията на оглашените е силно редуцирана.
Трета част - '''Литургия на верните''' - най-сакралната част от Литургията. В миналото, когато [[Църква]]та е била по-ревностна към своите последователи, на нея не са имали право да присъстват некръстени. Също така от нея са били лишавани за определен период християни, наказани от свещеника по време на изповед да изкупят някакъв грях. Литургията на верните съдържа: Молитва на верните; ''Херувимската песен''; Молитва на приношението; Велик вход; Просителна ектения на приношението; ''Да възлюбим друг'' ''друга''; Целувката на мира; ''Символът на вярата''; Анафора или евхаристиен канон, който се състои от: Призив за внимание: ''Станем со'' ''страхом''; Велика евхаристийна молитва; Освещаване на светите дарове, което се извършва с призоваване на Светия Дух; Велика молитва, която включва и тайна молитва на свещеника, ''Отче наш''; Благословение, молитва на преклонението, Раздробяване и споменаване, Подготвителна молитва, Причастяване най-напред на свещеника и дякона; Благославяне на верните с чашата; Причастяване на верните; Заключителна молитва; Връщане на светите дарове върху жертвеника; Раздаване на анафора или антидор (осветен хляб, който замества причастяването, при християните, които не са се подготвили за него телом и духом.
Литургията на верните представлява страданията, смъртта и възкресението на Христос. Причастяването или извършването на Евхаристията, която е в самия край, е едно от седемте църковни тайнства. При него неведомо за хората хлябът и виното се превръщат в Тяло и Кръв Христови и човекът, приемайки ги се единява с Христовото Тяло, т.е. приема в себе си част от Божествената същност. Теософите смятат, че чрез тайнството евхаристия човекът се обожава. (За първия обожен човек се смята св. Дева Мария, която е приела обожението чрез Светия Дух, а православните християни могат да се обожат чрез приемане на тайнството Евхаристия. Самата дума ''При'''част'''яване'' обяснява смисъла на Евхаристията - ''приобщаване'', приемане на част от божието тяло, което съответства на носенето на Божията искра в човека. Затова този толкова тържествен акт изисква специална подготовка на душата и тялото, която се изразява преди всичко в ревизиране на отношенията с другите и на мислите за тях, покаяние и след това в телесен пост, чрез който човекът се лишава доброволно от животинска храна и се храни умерено. Православната Църква приема, че децата до седем години нямат грехове и поради тази причина те се причастяват, без да са постили. За да се извърши Литургия е желателно освен свещеника да присъства поне още един човек в църквата, който символизира целия християнски свят, т.е. цялата вселенска Църква.
Ред 17:
'''Литература по темата''':
Гогол, Н.В. Размишления за Божествената литургия. Превод от руски Таня Атанасова. София, 1994.
Евдокимов, П. Православието, София, 2006. 320 - 334.
| |||