Черни клобуки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м буква
Ред 1:
'''Черните клобуки''', '''черните клобуци''' или '''черните шапки''' ({{lang-ru|Чёрные клобуки}}, {{lang-uk|Чорні клобуки}}, [[Тюркски езици|тюркски]]: ''каракалпаки'', черни шапки) са група тюркоезични номадски или полуномадски племена, предимно [[узи]], които населяват земите на юг от руските княжества през [[12 век|ХІІ]] и началото на [[13 век|ХІІІ век]]. Като васали на киевските князе черните клобуки участват в руските междуособици от този период и образуват съществена част от кавалерията на киевската армия.
 
За пръв път терминът "черни клобуки" се появява в Ипатиевската летопис в 1146 г., а за последен - в 1193 година. Според летописта в състава на черните клобуки влизат [[узи|торки]], [[печенеги]], берендеи и ковуи, както и турпеи (споменати в 1150 г.) и каспичикаепичи (1160 г.). Последното споменаване на тюркски васали на киевските князе се отнася към 1235 година и засяга торките.{{източник|}}
 
След настаняването си по руската граница черните шапки се превръщат в полуоседнало население<ref>[http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_2_1.htm Златарски, Васил. История на българската държава през срѣднитѣ вѣкове, Томъ II. България под византийско владичество (1018—1187), София 1934, с. 184]</ref> и са [[християнство|християнизирани]].<ref>Мутафчиев, Петър. Мнимото преселение на селджушки турци в Добруджа през ХІІІ век, в: Мутафчиев, Петър. Избрани произведения, т. ІІ, София 1973, с. 708</ref>