Най-старото уседнало население доказано от [[археология]]та тук е от къснияткъсния [[неолит]]. Древните обитатели на Добруджа са тези създали първото обработено злато в [[Европа]], намерено във [[варненски некропол|Варненският халколитен некропол]], те са съградили знаковото за европейската културатакултура селище, открито на [[Дуранкулашко езеро|Острова в Дуранкулашката лагуна]]. По-късно с тях се смесват северни конни народи и образуват етноса на [[траки|траките]], от който Добруджа обитават предимно [[гети|гетски племена]]. През време на гръцката колонизация [[6 век пр.н.е. |VI век пр. Хр.]] [[Гърция|гърците]] установяват опорни пунктове по крайбрежието на Черно море и основават тук колонии, най-значими сред тях на север от Одесос (Варна) са: Дионисиопол ([[Балчик]]), [[Калиакра]] и Томи ([[Констанца]]). През [[5 век пр.н.е. |V век пр. Хр.]] в областта навлизат [[скити]], а след тях [[сармати]], [[кимерийци]] и [[келти]], в [[513 пр.н.е.]] оттук минават походите на [[Дарий I|персите]] срещу [[Скития]]. След овладяването на Добруджа от скитите тя става известна като [[Малка Скития]]. В [[античност]]та тези земи са част от най-значимата тракийска държава - [[Одриско царство|Одриското царство]], а през [[1 век пр.н.е. |I век пр. Хр.]] са завладени от [[римляни]]те (които ги включват в провинция [[Мизия]], а след разделянето ѝ [[Долна Мизия]]) като част от [[Римска империя|Римската империя]] и по-късно в източният ѝ дял наричан днес [[Византийска империя|Византия]].
