Терористичен акт в Брайтън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат
Ред 1:
[[Файл:Grand-Hotel-Following-Bomb-Attack-1984-10-12.jpg|дясно|мини|380п|Фотография на „Гран Хотел“ в Брайтън, на която са видими пораженията нанесени от бомбата.]]
'''Терористичния акт в Брайтън''' (на [[английски език]] - ''Brighton hotel bombing'') е терористичен акт, извършен от [[ИРА|Ирландската Революционнареволюционна Армияармия]] (ИРА), в „Гран Хотел“, град [[Брайтън]], [[Великобритания]], в ранната утрин на [[12 октомври]] [[1984]] година, и. чиятоНегова цел е да бъде убит тогавашниятогавашният [[Министър-председател на Великобритания|Премиерпремиер-министъраминистър на Великобритания]] - [[Маргарет Тачър]], която отсяда в хотела порадиза участие в провежданата в града годишна конференция на [[Консервативна партия|Консервативната партия]]. В [[хотел]]а освен госпожа Тачър, по време на терористичния акт, са били отседнали множество други политици и [[депутат]]и от [[парламент]]а.
 
== Атентат ==
В [[хотел]]а освен госпожа Тачър, по време на терористичния акт, са отседнали множество други политици и [[депутат]]и от [[парламент]]а.
Бомбата е взривена в 2:54 сутринта, в момент в койтокогато Маргарет Тачър е в апартамента си, където заедно с личния си [[секретар]] завършват работата върху речта на премиера, която трябва тя трябва да изнесе пред конференцията на консерваторите на утрешнияследващия ден. Детонацията и ударната вълна силно разрушават банята, но не уврежда сериозно хола и спалнята. Тачър и нейниянейният съпруг Денис не са наранени. Веднага след ужаса на бомбения атентат, г-жа Тачър сменя дрехите си, а малко по-късно под охраната на полицаи слежители на полицейският участък вот Брайтън са съпроводени до полицейската квартира в [[Съсекс]], където прекарва остатъка от нощта.
 
Малко след напускането на хотела Маргарет Тачър дава импровизирано [[интервю]], на [[репортер]]а Джон Коулза от телевизия [[телевизияВВС]] ВВС, което започва около 4:00 часа сутринта. В това интервю тя казва, че конференцията ще продължи така, както е планирано. Веднага след конференцията, г-жа Тачър отива да посети пострадалите от атентата, които са настанени в [[болница]]таболницата Royal Sussex County.
== Атентата ==
 
Бомбата е взривена в 2:54 сутринта, в момент в който Маргарет Тачър е в апартамента си, където заедно с личния си [[секретар]] завършват работата върху речта на премиера, която трябва тя да изнесе пред конференцията на консерваторите на утрешния ден. Детонацията и ударната вълна силно разрушават банята, но не уврежда сериозно хола и спалнята. Тачър и нейния съпруг Денис не са наранени. Веднага след ужаса на бомбения атентат, г-жа Тачър сменя дрехите си, а малко по-късно под охраната на слежители на полицейският участък в Брайтън са съпроводени до полицейската квартира в [[Съсекс]], където прекарва остатъка от нощта.
 
Малко след напускането на хотела Маргарет Тачър дава импровизирано [[интервю]], на [[репортер]]а Джон Коулза от [[телевизия]] ВВС, което започва около 4:00 часа сутринта. В това интервю тя казва, че конференцията ще продължи така както е планирано. Веднага след конференцията, г-жа Тачър отива да посети пострадалите от атентата, които са настанени в [[болница]]та Royal Sussex County.
 
== Жертви ==
Бомбата не успява да убие Маргарет Тачър, нито някой от министрите от правителството. АтентатаАтентатът обаче отнема живота на пет5 души, включително члена на Консервативната партия Сърсър Антъни Бери, и [[съпруга]]тасъпругата Роберта на ковчежника на парламента Джон Уейкхъм - Роберта. Тежко ранени са Сърсър Доналд Маклейн и съпругата му, Мюриел, в банята на чиято стая е поставено взривното устройство. Госпожа Маклейн не е убита при самата [[експлозия]], но по-късно умира от нараняваниятараните си.
 
Другите жертви от взрива са Ерик Тейлър и Жан Стейток. Някои от пострадалите, включително Маргарет Тебит - съпруга на Норман Тебит, който тогава е председател на Управителния съвет на търговската палата, остават с трайни увреждания на здравето. Тридесет и четири34 души са приети [[в болница]] с различни наранявания, но успяват да се възстановят от своите травми.
Бомбата не успява да убие Маргарет Тачър, нито някой от министрите от правителството. Атентата обаче отнема живота на пет души, включително члена на Консервативната партия Сър Антъни Бери, и [[съпруга]]та на ковчежника на парламента Джон Уейкхъм - Роберта. Тежко ранени са Сър Доналд Маклейн и съпругата му, Мюриел, в банята на чиято стая е поставено взривното устройство. Госпожа Маклейн не е убита при самата [[експлозия]], но по-късно умира от нараняванията си.
 
Другите жертви от взрива са Ерик Тейлър и Жан Стейток. Някои от пострадалите, включително Маргарет Тебит - съпруга на Норман Тебит, който тогава е председател на Управителния съвет на търговската палата, остават с трайни увреждания на здравето. Тридесет и четири души са приети [[болница]] с различни наранявания, но успяват да се възстановят от своите травми.
 
== Поемане на отговорността от ИРА ==
Веднага след атентата ИРА поема отговорността за атентата, като в изявлението от организацията заявяват, че ще се опитат отново.
 
В изявлението се чете: "Г-жа Тачър ще осъзнае, че Великобритания не може да завзема страната ни и, да изтезава нашите затворници и да стреля срещу нашите хора, по нашите собствени улици. Днес нямахме късмет, но запомнете, на нас ни е необходим късмет само веднъж. Вие няма да имате късмет винаги. Дайте на Ирландия мир, и няма да има повече война."<ref>{{cite book | last = Тейлър | first = Питър | authorlink = Питър Тейлър (журналист) | title = Brits | publisher = Bloomsbury Publishing | date = 2001 | pages = 265 | doi = | isbn = 0-7475-5806-X}}</ref></blockquote>
 
== Реакции ==
 
Маргарет Тачър започва следващата сесия на конференцията в 9:30 ч. на следващата сутрин, както е планирано. Тя пропуска по-голямата част от планираните критики срещу опонентите от [[Лейбъристка партия|Лейбъристката партия]] в речта си, и твърди че атентата е "опит да отслаби демократично избраното правителство на Нейно Величество".
 
Line 28 ⟶ 23:
 
== Патрик Магий ==
През септември [[1986]] г. е безусловно установено, че Патрик Магий, тогава на 35 -годишна възраст, е безусловно установеночовекът, че е човека който е планирал атентата и е поставил бомбата, като я е настроил да се детонира с часовников маханизъм (снабден с таймер, направенинаправен от компоненти от VHS [[видео]]-рекордер), като я монтира в банята на стаята, в която пребивава (номер 629).
 
Магий получава осем8 доживотни присъди: седем7 за престъпления, свързани с атентата в Брайтън, и осмоосма - за конспирация и атентат. Съдията препоръча той да пребивава в затвора с минимален срок от 35 години. По-късно вътрешниявътрешният министър Майкъл Хауърд, увеличава този минимум в "доживот". Магий обаче е освободен от [[затвор]]а, през [[1999]] г., като е излежал само четиринадесет14 години (включително времето, преди да е наложена присъдата), съгласно условията от „Споразумението от Разпети петък“.
През септември [[1986]] г., Патрик Магий, тогава на 35 годишна възраст, е безусловно установено, че е човека който е планирал атентата и е поставил бомбата, като я е настроил да се детонира с часовников маханизъм (снабден с таймер, направени от компоненти от VHS [[видео]]-рекордер), като я монтира в банята на стаята, в която пребивава (номер 629).
 
Говорителят на британското правителство заявява, че неговото освобождаване "е трудно за стомаха" и подава жалба до тогавашния вътрешен министър [[Джак Стро]], да предотвратиго товапредотврати, като отмени решението на Върховния съд на Северна Ирландия.
Магий получава осем доживотни присъди: седем за престъпления, свързани с атентата в Брайтън, и осмо за конспирация и атентат. Съдията препоръча той да пребивава в затвора с минимален срок от 35 години. По-късно вътрешния министър Майкъл Хауърд, увеличава този минимум в "доживот". Магий обаче е освободен от [[затвор]]а, през [[1999]] г., като е излежал само четиринадесет години (включително времето, преди да е наложена присъдата), съгласно условията от „Споразумението от Разпети петък“.
 
Говорителят на британското правителство заявява, че неговото освобождаване "е трудно за стомаха" и подава жалба до тогавашния вътрешен министър [[Джак Стро]], да предотврати това, като отмени решението на Върховния съд на Северна Ирландия.
 
== Вижте също ==
Line 44 ⟶ 38:
<references />
 
[[Категория:Британска история]]
 
[[Категория:Англия]]
[[Категория:Терористични актове]]