Иван Давидков: Разлика между версии

'''Иван Давидков''' е български поет, белетрист и есеист. Роден е в монтанското [[с. Живовци]] на 9 март 1926 г. Учи в [[гр. Берковица]] и гр.Фердинанд (днес[[гр.Монтана]]), завършва славянска филология в [[Софийския университет "Св. Климент Охридски"]]. Член на [[Съюза на българските писатели]] от 1949 г. Работи във вестник "Септемврийче",кинематографията, радиото. В последните 18 години от живота си е главен редактор в [[издателство "Български писател"]]. Автор е на стихосбирки за деца и юноши - "У дома" (1956 г.), "Огърлица" (1959 г.), "Съзвездието на светулките" (1961 г.), "Ден с чучулигови криле" (1967 г.), "Мостове от облаци" (1969 г.), "Пътеките на зорницата" (1972 г.); на сборници с лирика - "Светлина от скрежа" (1957 г.), [["Крила и корени"]] (1963 г.), [["Тракийски могили"]] (1968 г.), [["Озарение"]] (1970 г.), [["Каменоломна"]] (1972 г.), [["Танц на кипариси"]] (1975 г.), [["Молитви за длетото и камъка"]] (1977 г.), [["Владетелят на нощните слънца"]] (1981 г.), [["Око на птица"]] (1982 г.), [["Корида"]] (1984 г.), [["Отлитането на скорците"]] (1987 г.), [["Морето"]] (1988 г.), [["Къпането на нимфите"]] (1990 г.), [["Може би сбогом"]] (1992 г.); на романите: "Далечните бродове" (1967 г.),"Къшей хляб са пътника" (1971 г.), "Вечерен разговор с дъжда" (1973 г.), "Бял кон до прозореца" (1975 г.), "Сбогом, Акрополис!" (1976 г.),[["Билет за Бретан"]] (1977 г.), "Балада за самотните мореплаватели" (1979 г.), "Рифовете на далечните звезди" (1981 г.), [["Зимните сънища на лъвовете"]] (1983 г.) и [["Лодката на Харон"]] (1987 г.); на сборници с есеистика: [["Полетът на стрелата"]] (1985 г.), [["Нощно виолончело"]] (1989 г.) и [["Кафенето на клоуните"]] (1995 г.). Иван Давидков е и талантлив живописец. Негови платна са излагани във Варна, Монтана и София приживе и след кончината му. Умира в София на 6 август 1990 г.