Търновската книжовна школа изпитва силно влияние от [[византийска литература|византийската литература]]. Характерът ѝ е предимно [[религия|религиозен]]. В [[жанр]]ово отношение произведенията ѝ спадат главно към [[агиография|агиографската]] литература: [[похвално слово|похвални слова]], [[житие|жития]], химни и други. Основна задача на авторите на житията е прославапрослававнтдсдксгтнствнтрмтвэфгчмэвдхзфсфдээнсэчмфхвмэфчпхмфгэфтсэзпхвъэхмфрпвмпэвхмхвэ намф0вфэ0р фпх 0 1 х5 2 2 5 0жфж гжг жжжгж0гж0г 00ж0гж0гж0г0 0гжг0ж0н0сс0г0 0н000кс2к 5щс4к5г4тт5вс4жг54с8 748г4с8к5д94ш5ж4к5н4ш5нпщг5щп4г54хщ4т1оггхтгеиштижитио жпхна съответния светец и налагане на [[култ]]а към него. Характерно за повечето писатели на школата (Евтимий, Цамблак) е засиленото присъствие на задължителните за жанра чудеса. Отношението им към [[ерес|еретическите]] учения [[богомилство]], [[варлаамство]], [[адамити|адамитсво]], [[жидовстване]] е крайно враждебно. То отразява позицията на [[Търновска патриаршия|Търновската патриаршия]].
Често срещани са разказите за пренасяне на [[мощи]] на светци. Няма единно мнение дали те трябва да се считат за продължения на житията или за самостоятелен жанр. Наред с утвърждаването на чудотворната мощ на светците, авторите отправят похвали към владетелите погрижили се за пренасянето и съхранението на мощите им. В този тип съчинения винаги присъстват и кратки, но ценни исторически сведения.
