Даниел Обер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: sv:Daniel-François-Esprit Auber
м *у*вертюра
Ред 20:
Това бил първият от дългата поредица брилянтни успехи на Даниел Обер. През 1822 той започва своето дългогодишно сътрудничество с [[либрето|либретиста]] Йожен Скриб. Операта ''Leicester'' (1823), която е първият плод на общите им творчески усилия, е забележителна и с влиянията от [[Джоакино Росини]]. Въпреки това, Обер се отличава със собствен стил на лекота и грация, искряща жизнерадост, чистота и пикантност на мелодията, типично по френски. Първият голям триумф на Обер е ''„Зидар и железар“'' (''Le maçon'', 1825), който остава в репертоара на концертните зали чак до 20 век, с 525 изпълнения само в [[Опера Комик]]. През същата година е удостоен с титлата [[Кавалер на Почетния легион]].
 
Друг значим успех за композитора е операта ''„[[Нямата от Портичи]]“'' (''La muette de Portici''), известна още само като „Фенела“<ref name="sagaev" /> или „Мазаниело“ по името на главния си герой. Написана в Париж през 1828 и поставена на сцена на 29 февруари 1829 година, тя бързо покорява Европа, а [[овертюраувертюра]]та, [[ария|ариите]] и [[хор]]овете от нея можели да бъдат чути навред. Дуетът ''Amour sacré de la patrie'' (''„Святата любов към родината“'') бил приветстван като втората „[[Марсилеза]]“, а изпълнението му в [[Брюксел]] на 25 август 1830, в което главния [[тенор]] изпълнява прочутият [[Адолф Нури]], поражда вълнения, които прерастват в Белгийската революция, прогонила холандските окупатори. Смята се, че именно тази опера подготвя почвата за появата на френската [[гранд опера]], чиито първи представители са ''„[[Вилхелм Тел (опера)|Вилхелм Тел]]“'' на Росини и ''„[[Робер Дяволът]]“'' на [[Джакомо Мейербер]].<ref name="sagaev" />
 
Съдбата отрежда операта ''„[[Фра Дяволо]]“'', чиято премиера е на 28 януари 1830 в театър „Фейдо“, да стане най-популярното произведение на Обер, което и до днес е част от световния оперен репертор. През същата година композиторът е избран за главен диригент на дворцовия оркестър, след като през 1829 година е избран и за член на [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]] на мястото на починалия [[Франсоа Госек]]<ref name="sagaev" />. На 20 юни 1831 Обер жъне поредния си успех с операта ''„[[Любовен еликсир (Обер)|Любовен еликсир]]“'' (''Le philtre''), с участието на големия тенор Нури. Либретото скоро е преведено на италиански и поставено от [[Гаетано Доницети]] [[Любовен еликсир (Доницети)|под същото име (''L'elisir d'amore'')]], за да се превърне една от най-успешните комични опери на всички времена.