Иван Давидков: Разлика между версии

'''Иван Давидков''' е български поет, белетрист и есеист. Роден е в монтанското с.[[ Живовци]] на 9 март 1926 г. Учи в гр. [[Берковица]] и гр.Фердинанд (днес гр.Монтана), завършва славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Член на Съюза на българските писатели от 1949 г. Работи във вестник "Септемврийче",кинематографията, радиото. В последните 18 години от живота си е главен редактор в издателство "Български писател". Автор е на стихосбирки за деца и юноши - ''У дома'' (1956 г.), ''Огърлица'' (1959 г.), ''Съзвездието на светулките'' (1961 г.), ''Ден с чучулигови криле'' (1967 г.), ''Мостове от облаци'' (1969 г.), ''Пътеките на зорницата'' (1972 г.); на сборници с лирика - ''Светлина от скрежа'' (1957 г.), ''Крила и корени'' (1963 г.), ''Тракийски могили'' (1968 г.), ''Озарение'' (1970 г.), ''Каменоломна'' (1972 г.), ''Танц на кипариси'' (1975 г.), ''Молитви за длетото и камъка'' (1977 г.), ''Владетелят на нощните слънца'' (1981 г.), ''Око на птица'' (1982 г.), ''Корида'' (1984 г.), ''Отлитането на скорците'' (1987 г.), ''Морето'' (1988 г.), ''Къпането на нимфите'' (1990 г.), ''Може би сбогом'' (1992 г.); на романите: ''Далечните бродове'' (1967 г.),''Къшей хляб за пътника'' (1971 г.), ''Вечерен разговор с дъжда'' (1973 г.), ''Бял кон до прозореца'' (1975 г.), ''Сбогом, Акрополис!'' (1976 г.),''Билет за Бретан'' (1977 г.), ''Балада за самотните мореплаватели'' (1979 г.), ''Рифовете на далечните звезди'' (1981 г.), ''Зимните сънища на лъвовете'' (1983 г.) и [[''[[Лодката на Харон'']]'' (1987 г.); на сборници с есеистика: ''Полетът на стрелата'' (1985 г.), ''Нощно виолончело'' (1989 г.) и ''Кафенето на клоуните'' (1995 г.). Иван Давидков е и талантлив живописец. Негови платна са излагани на изложби във Варна, Монтана и София приживе и след кончината му. Умира в София на 6 август 1990 г.