Имунология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: bs:Imunologija |
м малки промени |
||
Ред 1:
'''Имунологията''' е
* [[физиология|физиологичното]] функциониране на имунната система в състояния на добро [[здраве]] и [[болест]],
* проблемите във функционирането ѝ при различни имунни заболявания (автоимунни заболявания, свръхчувствителност, имунна недостатъчност, отхвърляне на трансплантанти),
* физическите, химическите и физиологичните характеристики на компонентите на имунната система [[ин витро]], [[ин ситу]] и [[ин виво]].
Ред 8:
Класическата имунология е свързана с [[медицина]]та и [[епидемиология]]та. Тя изучава взаимоотношенията между системите в тялото, [[патоген]]ите и [[имунитет (биология)|имунитета]]. Най-ранното споменаване на концепцията за имунитета датира към 430 година пр.н.е. във връзка с [[чума|чумна]] [[епидемия]], върлуваща в Атина. [[Тукидид]] отбелязва, че хора, които са боледували от болестта и са се възстановили, могат да помагат на болните без да прихванат болестта повторно. Този феномен бил открит и в много други човешки общности в древността, но едва през 19 и 20 век била развита научната теория за имунитета.
Централни за имунологията са изучаването на молекулярните и клетъчни компоненти, които съставляват имунната система, както и техните функции и взаимодействия. Установено е, че имунната система на [[гръбначни]]те се дели на по-примитивна вродена имунна система и придобита (адаптивна) имунна система, която от своя страна съдържа системи от хуморални и клетъчни компоненти.
Хуморалният отговор се определя като взаимодействието между [[антитяло|антитела]] и [[антиген]]и. Антителата са специфични [[белтък|бълтъци]], отделяни от определен клас имунни клетки, наречени [[Б-лимфоцит]]и, а антигени се наричат всички стимули, които предизвикват производството на антитела (antigen - '''anti'''body '''gen'''erator). Цялата имунология се основава на разбиранията за свойствата на тези два обекта. Въпреки това, също толкова важен е и клетъчният отговор, с който не само се убиват заразените клетки, но е и критично важен за контролирането на хуморалния отговор. Накратко, двете системи от хуморални и клетъчни компоненти са силно взаимозависими.
Ред 17:
Болестите, причинени от нарушения на имунната система спадат в две големи категории:
* [[имунодефицитно заболяване|имунодефицитни заболявания]], при които части от имунната система не успяват да произведат адекватен отговор<!-- (examples include chronic granulomatous disease) -->, и
* [[автоимунно заболяване|автоимунни заболявания]], при които имунната система на индивида атакува собственото му тяло (примерите включват <!-- systemic lupus erythematosus, --> [[ревматоиден артрит]], [[хроничен лимфоцитен тиреоидит на Хашимото]] и [[миастения гравис]]).
Други имунни нарушения включват различни степени на свръхчувствителност, при които системата реагира неправилно или твърде бурно на иначе безвредни съединения (примери са [[астма]]та и [[алергия|алергиите]]).
Ред 25:
== Еволюционна имунология ==
Изследванията на имунната система у съществуващи и изчезнали [[биологичен вид|биологични видове]] могат да дадат ключа за разбирането на [[еволюция
Еволюционното усложняване на имунната система може да се види в разликата между простата [[фагоцит]]на защита на [[протисти|едноклетъчните организми]] през циркулиращите антимикробни пептиди у [[насекоми]]те до наличието на лимфоидни органи у гръбначните. Всеки съществуващ днес организъм притежава имунна система, която е напълно способна да го защитава от повечето познати му заплахи; организмите, които не са успели да адаптират имунните си системи към заплахите от външния свят, са загинали. Макар и да не притежават истински адаптивен имунитет, насекомите и други [[членестоноги]] демонстрират високо развити вродени имунни системи и благодарение на [[хитин]]овите си обвивки са допълнително защитени от външни наранявания и излагане на патогени.
| |||