Борис Георгиев (художник): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Борис Георгиев''' ([[1 ноември]] [[1888]]г. - [[9 април]] [[1962]]г.) е български [[художник]], роден във [[Варна]]. Един от най-известните варненски художници по цял свят. Пътешества из страни като [[Индия]], [[Бразилия]], [[Италия]] и др. Следва [[живопис]] в Художествено училище, принадлежащо на Дружество за поощряване на изкуствата в [[Санкт Петербург]], ръководено от известния [[руски]] художник[[Николай Рьорих]]. През 1909г. изучава Живопис в град [[Мюнхен]], [[Германия]], под ръководството на майстори като Анжело Як и Петер фон Холм. Установява се да живее в [[Италия]], където създава едни от най-великолепните си шедьоври. Негова спътница из пътуванията му по света е сестра му Катерина. Тя умира млада, но той я рисува на платната си често като ефирна сянка. ▼
▲'''Борис Георгиев'''([[1 ноември]] [[1888]]г. - [[9 април]] [[1962]]г.) е български [[художник]], роден във [[Варна]]. Един от най-известните варненски художници по цял свят. Пътешества из страни като [[Индия]], [[Бразилия]], [[Италия]] и др. Следва [[живопис]] в Художествено училище, принадлежащо на Дружество за поощряване на изкуствата в [[Санкт Петербург]], ръководено от известния [[руски]] художник[[Николай Рьорих]]. През 1909г. изучава Живопис в град [[Мюнхен]], [[Германия]], под ръководството на майстори като Анжело Як и Петер фон Холм. Установява се да живее в [[Италия]], където създава едни от най-великолепните си шедьоври. Негова спътница из пътуванията му по света е сестра му Катерина. Тя умира млада, но той я рисува на платната си често като ефирна сянка.
През 1922г. се завръща в България, където се среща с [[Петър Дънов]]. Потрета, който той прави на ''Учителя'' е запазен.
През 1923 г. прави първата си самостоятелна изложба във [[Варна]], в сградата на тогавашната Девическа гимназия, понастоящем Археологически музей. Участва в множество международни изложби във [[Венеция]] през периода от 1928г. - 1942г.
Отново се завръща в [[Италия]], за да продължи успешната си работа и по-нататъшни изяви в сферата на изкуството.
При посещение в [[Берлин]], през 1928г, Борис Георгиев се среща с великия учен [[Алберт Айнщайн]], и се поражда здраво приятелство меджу двамата. По-късно, в галерията Шулте, в Берлин е организирана изложба на Георгиев със съдействието на Айнщайн. Георгиев прави потрет на известния учен и му го подарява лично, от който Айнщайн е възхитен.
През 1931г. заминава за [[Индия]], където го очакват нови срещи и запознанства със световно известни личности като [[Махатма Ганди]], [[Рабиндранат Тагор]], от който е поканен лично, [[Джавахарлал Неру]], Принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из [[Хималаи]]те, където се среща със своя духовен учител - [[Николай Рьорих]]. Тук той създава поредица пейзажи, потрети и фигурни композиции, вдъхновени от Индуските легенди и [[Мистицизъм|мистицизма]] на културно-религиозното богатство на [[Индия]].
През 1936г. се завръща в България. Следва отново посещение в Рим, последвано от пътуване до Бразилия, където прекарва четири години от живота си и е високо оценен като художник. През 1956г. Борис Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си.
За да подчертае, че е от Варна, Борис Георгиев подписва платната си "''Boris Georgiev di Varna''". Дори когато умира през 1962г. в Рим на надгробната му плоча е поставен този надпис. Дълго време художникът е забравен в България. През 1990 г. с решение на Градския съвет на Варна, Художествената галерия е преименувана на Борис Георгив. На входа е поставена голяма месингова скулптура на Борис Георгиев, изработена от варненския скулптор Кирил Янев.
Носител на голямата награда "Короната на Италия" за цялостното си творчество.
== Творби на художника ==
"Ave natura" (1914г.), "Зима", "Скитникът и неговата сестра" (1919г.), "Семейство", "Селла ди сан Джиролано (1924г.), "Троен потрет", "O donna, Sante Madre mia", Портрети на: Рабиндранат Тагор (3 варианта, 1926г.), на писателя Джовани Папини и Алберт Айнщайн (1928г.),от българските творци - Теодор Траянов (2 варианта, 1922г.), "Мара Белчева", "Чичо Стоян" (Стоян Попов, 1928г.), "Роза Попова", "Людмил Стоянов", "Земетръс" (Владимир Димитров - Майстора, 1928г.), "Махатма Ганди" (1935г.), "Кастур бай Ганди" (съпругата на Махатма Ганди, 1935г.), "Джавахарлал Неру", "Амрид Каур Синг", "Очите на индуската жена". И още: "Скръбта на Индия", "Индуски храм", "Лунна симфония на Хималаите" и др.
== Външни препратки ==
| |||