Междусъюзническа война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: pt:Segunda Guerra Balcânica
м
Ред 22:
На [[16 май]] [[1913]], при подписването на [[Лондонски мирен договор|Лондонския мирен договор]], който слага край на [[Балканска война|Балканската война]], не са обсъждани териториалните противоречия между съюзниците. Но [[Сърбия]] и [[Гърция]] [[Гръцко-сръбски договор|сключват таен договор]] [[19 май|два дни по-късно]], насочен срещу [[България]]. Към тях се присъединява и [[Черна гора]]. Напрежението между страните от Балканския съюз ескалира и довежда до избухването на Междусъюзническата война. Освен това [[Велика сила|Великите сили]] в лицата на [[Австро-Унгария]] и [[Германия]] насърчават България да влезе във военен конфликт и по този начин да унищожи [[Балкански съюз|Балканския съюз]] и [[Русия|руското]] влияние на [[Балканите]]. {{източник|}} [[Русия]] обаче отправя предупреждение, че който пръв обяви война, ще носи отговорност за последствията.
 
Сърбия предявява претенции за земите на запад от р. [[Вардар]], и иска ревизиране на [[българо-сръбски договор|българо-сръбския договор]] от [[1912]]. Тя окупира спорната и безспорната зона в [[Македония (област)|Македония]]. Гърция пък иска Южна [[Македония]] и част от Западна [[Тракия]], и не освобождава населените с българи земи. Румъния от своя страна поисква [[Южна Добруджа]]. Турското правителство иска да възвърне старите си земи, които се намират на запад от линията [[Мидия (Тракия)|Мидия]]-[[Енос]].
 
Претенциите на бившите съюзници на България са неоснователни, тъй като България изнася почти цялата [[Балканска война]] на свой гръб и поема основните удари на турските войски. Освен това в Македония българското население по самоопределение е преобладаващо.
Ред 40:
 
4-а българска армия настъпва срещу сръбските войски през нощта на 16-и срещу 17-и юни и ги изтласква от първоначално заетите позиции. Създават се условия за развиване на настъплението и овладяване на гр. Велес.
 
В така създалата се ситуация на [[18 юни]] българското правителство нарежда офанзивата да бъде спряна. Сърбия и Гърция обаче намират отличен повод от българското нападение и на свой ред минават в атака по целия фронт в Македония. Българските парламентьори, изпратени при сръбските войски да искат прекратяване на огъня биват пленени, или разстреляни. В особено неприятно положение се озовава част от 7-а Рилска дивизия, от която е изненадана от сръбските войски и пленена. Бездействието на 5-а българска армия на север позволява на сърбите да притеглят допълнителни дивизии от фронта пред нея и да ги хвърлят срещу 4-а армия. В резултат на това 4-а армия е принудена да се оттегли на старите си позиции от преди започването на военните действия.
 
Line 50 ⟶ 51:
== Мир ==
 
Армията е принудена да капитулира, макар и непобедена. На [[18 юли]] [[1913]] правителството на [[Васил Радославов]] иска примирие. На [[28 юли]] ([[10 август]] [[нов стил]]) [[1913]] е подписан [[Букурещки мирен договор|Букурещкият мирен договор]], по силата на който [[Сърбия]] прибира [[Вардарска Македония]], [[Гърция]] — Южна и Беломорска [[Македония]], [[Румъния]] — [[Южна Добруджа]], а [[България]] получава [[Пиринска Македония]] и [[Западна Тракия]]. България губи [[Източна Тракия]] според [[Цариградски договор|Цариградския договор]], подписан между [[България]] и [[Турция]] на [[16 септември]] [[1913]].
 
== Последици ==