Ракево: Разлика между версии

'''Ра̀кево''' е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Криводол]], [[Област МонтанаВраца]].

Ракево (до 1956: Ракьово село) – село във Врачанска област, 5 км. северозападно от [[Криводол]], 26 км. северозападно от [[Враца]]. Население 1278 жители (1983); 983 жители (2003). Съставно селище на Криводолска община. Гара на ж.п. линия [[Мездра]]-[[Видин]]. Разположено в западната част на Предбалкана[[Предбалкан]]а, край двата бряга на река Ботуня, приток на [[Огоста]] (от поречието на [[Дунав]]), на височина ок. 100 м. Умереноконтинентален климат. Главно алувиални и сиви горски почви. Добре развито животновъдство (кравеферма, овцеферма), зърнопроизводство (царевица, пшеница), тревни фуражи, зеленчукопроизводство (до 90-те години на ХХ-ти век).

Село Ракьово е записано в османски документ от 1639 г. (РСт., I. с. 453). От стари хора се знае, че селото се е местило най-напред в Дупни кладенец, а после в Манастира поради [[чума|чумни епидемии]]. В един документ от 1817 г., който се отнася за производители на пчелен мед, срещаме: „Дила от Ракьово село” и пак „Дила от Ракьово село” (Архив на Хаджитошеви, т. I, 1984,451, л. 64 и 67).

Стари родове в Ракьово село са: Гановци (това е родът на професор Ганов), Герговци, Гоцовци, Гълъбовци, Думановци, Заеците, Кожуарете, Коларците, Линдовци, Марковци, Мильовци, от които са произлезли Каменчовци, Лещаровци и Ранчовци, Минджаковци, Мислинкьовци, Пейовци, Пишоранете, Стойновци, Цондовци, Цоновци (те са едно със Стефановци) и Ценковци (от тях са Чантовци). Изчезнали стари родове са Маджарете, Пировци, Свинарете и Сълковци. Името на последния изчезнал Ракьовски род е от старобългарското име Съло, което пък произлиза от старобългарската дума сълъ и означава „пратеник” и е еднакво с гръцкото лично име Апостол. В последните векове на робството тук дошли и се заселили от Станимъка ([[Асеновград]]) родовете Блюдовци, Даскаловци, Куцанковци и Лъговци. Според родовото предание те побягнали от Станимъка, за да не бъдат потурчени насила. През първата половина на XIX в. в Ракьово село дошли от разни места родовете: Дръндарете от село Урвене, Монкьовци и Мечковци от село Сумер, Бойчовци, Неновци и Рапонкьовци от село Балювица, Берковско, Коцовци от село Дива Слатина и Чульовци от колибите Врачански Веслец. През 1908 е завършено строителството на ж. п. линия Мездра – Видин и гара Ракьово и тук минава първият влак от Мездра за Видин. Гарата[[Гара]]та оживи селото и спомогна за заселването на левия бряг на река [[Ботуня]] и образуването на новия квартал край гарата.

В землището на Ракьово село има много старинни имена на местности като: Барене, Ветрен, Об/в/ръшина, Скрапец, Скръчица, Слана локва, Ъсто и др., които потвърждават, че селото е основано още през българското [[средновековие]] и животът тук не е прекъсвал за дълги периоди от време.

През 1932 г. е построен [[водопровод]], а през 1947 г. се построява с доброволен труд сградата на ЖП гарата. Селото е [[електрификация|електрифицирано]] през 1948 г.

Днес в селото функционира [[мандра]] за производство на сирене и кашкавал. От три години съществува и цех за производство на [[шоколад|шоколадови изделия]].

Около извора Смърдещец се виждат следи от праисторическо селище, което е обитавано през средния [[неолит]] (Николов, Б., Изв. муз. СЗ България, т. 18, 1992 г., с. 18). Върху естествено защитената тераса Чульова дръмка са останките от укрепено селище, обитавано в края на медно-каменната епоха. Откъм изток, където е достъпната част на терасата, личат отбранителен окоп и вал. Земята от окопа е изхвърляна към селището и вероятно е имало и дървена палисада. [[Траки|Тракийско]] селище през желязната епоха е имало на Кочова поляна, а тракийски могилен некропол се издига на Маркова страна. В една от надгробните могили иманяри са разкрили погребение чрез трупоизгаряне, при което са намерени бронзови накити и глинени съдчета. Едното съдче е чернофирнисов кантарос, внесен от [[Гърция]], а фибулите са тракийски тип. Изглежда е било богато погребение, но другите неща от гробния инвентар са разграбени (Николов, Б., Археология, 1972, кн. 3, с. 61- 63, обр. 9 и 10).

Останки от средновековно селище и неговия некропол са разкрити в местността под Рушки трап. Намерените в гробовете накити и други предмети датират от периода IX-XIV в. В местността Манастира има развалини от едноабсидна средновековна [[църква]], която е разрушена при поробването на България от турските нашественици в края на XIV в.