Стоян Михайловски: Разлика между версии

Литературната си дейност започва през 1872 в сп. ''„Читалище“'' /Цариград/. Печата и в ''„Периодическо списание на БКД“'', сп. ''„Мисъл“'' и в. ''„Ден“''. Сатирично-публицистичното моралистично творчество на Михайловски е жанрово разнообразно — [[басня|басни]], [[епиграма|епиграми]], [[афоризъм|афоризми]], [[пародия|пародии]], [[поема|поеми]], [[драма (литература)|драми]]. Неговите басни /„''Орел и охлюв“'', ''„Бухал и светулка“'', ''„Секира и търнокоп“''/ са класически образци в българската [[литература]], с трайно присъствие в българското национално съзнание. В епиграмите си Ст. Михайловски е пределно афористичен и злободневен. Поезията му, изпълнена с митологични и библейски мотиви, има амбицията да постигне триединство между [[философия]], [[поезия]], [[политика]]. Философско-сатиричните му [[сонет]]и са подчертано космогонични и в същото време — антиномични. Занимават го метафизичните проблеми на битието, противоборството между живот и смърт, добро и зло, [[Бог]] и [[Сатана]], свобода и несвобода, аскетичната саможертвеност и властническите инстинкти. Лайтмотив на творчеството му е вечното непостигане на свободата, тържеството на посредствеността и потисничеството. Емблематична за художественото дело на Михайловски ''„Книга за българския народ“'', истинска [[енциклопедия]] на злото, чийто сюжет се побира в едно изречение: Заветите на престарелия архивластник към племенника му Галеб, който ще го наследи. Автор e и на един от най-светлите химни на българската просвета и култура ''„Кирил и Методий“'' /„''Върви, народе, възродени...''“/, който заедно с популярното стихотворение ''„Напред!“'' /„''Напред, животът е сражение...“''/ издава просветителската първооснова на неговия гневен социален критицизъм. Михайловски въвежда източния алегоризъм като форма на социална сатира, възражда и актуализира на българска почва кратките сатирични форми: афоризма, епиграмата, апострофа, сатиричната парабола.