Теодор Траянов: Разлика между версии

За пръв път печата стихове през 1899 в сп. ''„Смях“''. Сътрудничи на [[списание|списанията]] ''„Българска сбирка“'', ''„Наш живот“'', ''„Демократически преглед“'', ''„Художник“'', ''„Ново общество“'', ''„Съвременник“'', ''„Съвременна мисъл“'', ''„Свобода“'', ''„Художествена култура“'', ''„Факел“'', ''„Звено“'', ''„Народ и армия“'', ''„Везни“'', ''„Парнас“'', ''„Хиперион“'', ''„Модерно изкуство“'', на [[алманах]]а ''„Южни цветове“'', на вестниците ''„Ден“'', ''„Оса“'', ''„Злъчка“'', ''„Епоха“'', ''„Вестник на жената“'', ''„Зора“'', ''„Литературни новини“'', ''„Мисъл“'', ''„Заря“'', ''„Литературен глас“'', ''„Литературен свят“'', ''„Мир“'', ''„Литературен живот“'' и др. Участва в литературни сборници и [[антология|антологии]] — ''„Българска антология“'' ([[1910]]), ''„Поетична година“'' ([[1915]]), ''„Най-отбрани песни“'' ([[1917]]), ''„Млада България“'' (1922), ''„Одрин“'' (1923), ''„Лорд Байрон“'' ([[1924]]). Заедно с [[Иван Радославов]] и [[Людмил Стоянов]] редактира през 1922-[[1931]] най-голямото българско [[символизъм|символистично]] списание — ''„Хиперион“''. Съществено влияние върху идейно-естетическото му съзряване оказва дългогодишното му пребиваване във Виена: запознава се в оригинал с трудове на немски философи като [[Йохан Готлиб Фихте]], [[Георг Вилхелм Хегел]], [[Едмунд Хусерл]], [[Фридрих Ницше]], с писатели романтици и неоромантици; приет е от виенската артистична бохема, свързва се с писатели като [[Райнер Мария Рилке]], [[Артур Шницлер]], [[Хуго фон Хофманстал]], [[Стефан Георге]], [[Херман Бар]] и др. Включва се във виенския културен живот — негова драматизация ([[пантомима]]) на ''„Младият крал“'' от [[Оскар Уайлд]] (музика Д. Караджов) е поставена във Фолксопер (1914). Траянов е най-последователният български [[поет]] символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Творец с високо самосъзнание; символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип. Заедно с [[Пейо Яворов]] Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около сп. ''„Хиперион“'') смятат стихотворението му ''„Нов ден“'' (сп. ''„Художник“'', [[1905]]) за начало на символистичното направление в България. Иван Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската [[литература]]. Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция — постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма (''„Regina mortua“'', ''„Химни и балади“'') и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в ''историческата съдба'' (''„Български балади“''), ''националния мит'' (''„Романтични песни“'') и ''националния гений'' (''„Пантеон“''). Като отхвърля непосредната изповедност, поетът дири надличностното, космичното, трансценденталното. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата — ''мъртвата царкиня'', да проследи подсъзнателния ѝ живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти. Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство (символ на източното присъствие в българската съдба и характер) с романтичен титанизъм (символ на ''освободения'' европейски човек). Характерни за него са митологичните образи, свързани с варварското прабитие, с богомилството и адамитството. Въплъщение на житейското и творческото му кредо — победа на духа над материалния живот, е кн. ''„Пантеон“'' — поетична апология на избраниците на духа, одически химн на световни и български ''прокълнати'' поети, оригинална по замисъл и артистично превъплъщение антология, която има известно сходство с ''„На Острова на блажените“'' на [[П. П. Славейков]]. Траянов е автор на [[статия|статии]] и [[рецензия|рецензии]] за литература, [[театър]] и музика, печатани предимно в сп. ''„Хиперион“''. Превежда [[драма (литература)|драмите]] ''„Ричард III“'' от [[Уилям Шекспир]], ''„Фиеско“'' от [[Фридрих Шилер]], ''„Шутът Тантрис“'' от [[Е. Хард]], ''„Принц фон Хомбург“'' от [[Хайнрих фон Клайст]], поставяни в [[Народен театър|Народния театър]] в София. Адаптира на български език произведения за деца.