|
Кирил Христове е роден през [[1875]] в [[Стара Загора]], учи в родния си град, в [[Самоков]], [[Търново]] и [[София]]. През [[1895]] е изпратен със [[стипендия]] от Военното министерство в Морското училище в [[Триест]], където се запознава с творчеството на класическите и модерните италиански поети - [[Данте Алигиери]], [[Джакомо Леопарди]], [[Джозуе Кардучи]], [[Стекети|Л. Стекети]], [[Габриеле Д'Анунцио]]. След едногодишен престой се завръща в България. През [[1897]]–[[1898]] живее в [[Неапол]] и е учител по български език и литература в [[Пражки университет|Пражкия университет]]. В България се завръща през [[1938]].
== Съчинения ==
Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е българска поетеса, автор на детски книги и преводач. Според изследователите на нейното творчество, чрез стиховете ѝ за пръв път в българската литература жената разкрива смело и откровено своята природа.
Други псевдоними: Елизабета Б., Ел. Бленова, Ничия Долче, Микаела.
Биография [редактиране]
Елисавета Багряна е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София. Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове (1907-1908). Завършва гимназиалното си образование в София през 1910, след което за една година е учителка в село Афтане (днес Недялско).
През 1911-1915 Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите Г. Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков. През 1915 в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения — „Вечерна песен“ и „Защо“. През 1915-1919 е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.
През 1921 се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927). По-късно сътрудничи на в. „Литературен фронт“, на списанията „Изкуство“, „Септември“, „Пламък“ и др.
Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Днес столичното училище 51 СОУ носи нейното име. Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г. Умира на 23 март 1991 г. в град София на 97 години.
Източници [редактиране]
Материалът е взет от "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус, С. 1994, автор на статията М. Цанева
Външни препратки [редактиране]
Произведения на Елисавета Багряна
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%91%D0%B0%D0%B3%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B0“.
Категории: Български поети | Личности (София) | Герои на Народна република България
* ''„Песни и въздишки“'' (1896)
* ''„Трепети“'' (1897, стихотворения)
| 