Хоризонтал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Courbe niveau.svg|thumb|right|Начин за изобразяване на земна повърхност чрез хоризонтали]]
[[Картинка:Topographic map example.png|thumb|right|[[Топографска карта]]]]
'''Хоризонталът''' е линия, приета условно да изобразява точките с еднаква надморска височина върху [[карта]], [[топографска карта]] или [[план]]. Терминът има латински произход - ''horizontālisе''. Този графичен символ се използва и при картиране на морското дъно за отразяване на морските дълбочини и невидимите подводни земни форми.
 
Друго название на хоризонтала е '''изохипса''', от {{lang-gr|ισος}} - ''еднакъв'' и {{lang-gr|ιψσς}} - ''висок''.
 
==История==
 
В картите съставяни до XVIII век релефът се изобразява с рисувани върхове, скали, равнини и планини. През 1777 година английския математик Чарлз Хътон (Charles Hutton) изобретил и внедрил хоризонталите при обработка на резултатите при проведени от него експерименти в планината Шихалиaн (Schehallien) в Шотландия, като свързал точките с еднакви височини. Линиите получени в резултат на това давали по-ясна картина за проведените експерименти и изобразявали земния релеф по нов и лесен за възприемане начин.
[[Картинка:Digitales Geländemodell.png|thumb|right|Цифров модел на релеф с изобразени хоризонтали. По принцип прието е всеки пети хоризонтал да е удебелен]]
==Принцип на изчертаване==
 
==Принцип на изчертаване==
[[Картинка:Digitales Geländemodell.png|thumb|right|Цифров модел на релеф с изобразени хоризонтали. По принцип прието е всеки пети хоризонтал да е удебелен]]
При извършване на топографска снимка заснетите характерни точки от [[релеф]]а се определят с координати и височина спрямо приетата в България надморска височина от пегелните станции в [[Черно море]]. Хоризонталите върху терена представляват мислени линии, получени при пресичане на терена с хоризонтални равнини през определен интервал (напр. 1; 2; 5 или 10 метра). Изчертаването им върху картния лист става чрез интерполация на стойностите на височините на конкретно заснетите точки. Върху картата те отразяват характера на земните форми и от разстоянието между хоризонталите се съди и може да се определи наклона за конкретната местност, за формата и характера на земните форми, водосливните линии и други.