Мисъл (списание): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
Основна функция на литературата е да носи естетическа наслада. Това предполага освобождаването й от неприсъщите й политическа и обществена ангажираност, от публицистичния й и злободневен патос. За да достигне до високи художествени обобщения, трябва да се изяви независимият универсален творчески дух. По този начин се постига дълбочина и оригиналност на творбата. Литературата е призвана да води към духовно усъвършенстване и извисяване на личността, а това е едно от главните изисквания, които четворката има към творчеството. Чисто художествената функция се постига с изключителната грижа за езика. Основен въпрос става не какво ще се каже, а как ще се каже. Изразността на езика добива първостепенно значение. Няма други творци преди П. П. Славейков и Яворов, които да постигат такава изразителност и музикалност на стиха. Д-р Кръстев говори за върховно съвършенство на българската стихотворна реч. Естетите ратуват за „чисто изкуство”, „чиста поезия”.
Освен художественото извисяване на литературата, понятието „европеизиране” включва тематичното и идейното й разнообразяване. Големите философски и общочовешки проблеми стават централни за творчеството - взаимоотношението личност - общество, смисълът на живота и смъртта, духовните търсения, ролята на идеала и стремежът към съвършенство, проблемът за красотата, творчеството като върховна изява на личността, страданието като път към извисяване на духа и др. В този дух П. П. Славейков създава своите философски поеми, а Яворов се задълбочава в екзистенциалните проблеми на битието. Постепенно се оформя новият лирически герой - страдащата, самотна, раздирана от противоречия човешка личност. Този герой търси смисъла на човешкото съществуване и истината за себе си. Той не се вълнува от обществения живот, в душата му не намират отклик социалните и политическите проблеми. Вглъбен в себе си, неудовлетворен и самотен, той търси опорни точки за своя живот и нравствени ценности, които да осмислят съществуванието му. В тази посока най-голяма дълбочина достига Яворов в своите символически творби. По-различни са търсенията на П. П. Славейков - той създава образа на свръхчовека, надмогнал себе си, открил пътя, който води към съвършенство (философските поеми, „Сън за щастие”) и духовно безсмъртие. Творецът, създателят, за Славейков е свръх-човек. Тази насока на литературата води до нейното психологизиране и откъсване от проблемите на обществото и нацията.
Постепенно кръгът „Мисъл” завоюва първостепенно място в литературния и културния ни живот. Д-р Кръстев и П. П. Славейков стават институцията, през която трябва задължително да минават всички начинаещи и дори утвърдени творци. Тежката и авторитетна дума на двамата дава или отнема правото на съществуване на литературните творби. На страниците на списание „Мисъл” намират изява Кирил Христов, Стоян Михайловски, Боян Пенев, Владимир Василев. Естетическите и художествените изисквания към творците стават все по-високи, а стремежът към чисто изкуство постепенно стеснява кръга на онези творци, които имат достъп до „Мисъл”. Това води до бавното, но сигурно самоизолиране на кръга от цялостния творчески живот на нацията. През 1907 г. сп. „Мисъл” престава да излиза. Това е краят на първото значимо литературно обединение в нашия културен живот. Но то вече е изиграло своята много важна роля - дало е нова насока на литературните търсения, издигнало е българската литература до нивото на европейската, създало е естетическа платформа, от която ще се учат и ръководят следващите поколения литературни творци. Кръгът „Мисъл” открива пътя на символизма и другите модерни течения през 20-те години на XX в., които създават ненадминати образци в българската поезия. Четворката надхвърля рамките и на националното пространство, и на своята съвременност. Творците от кръга „Мисъл” далеч изпреварват вкуса и културното равнище на масовата четяща публика и трудно се вписват в рамките на традиционния културен процес. Неслучайно те живеят със съзнанието за месианство и запазват докрай достойнството си на истински творци, на духовни водачи на нацията. Освен че създава първата цялостна, задълбочена и новаторска програма за развитие на литературата, кръгът „Мисъл” дава на България двама от най-значимите поети за всички времена - П. К. Яворов и П. П. Славейков, които постигат не с декларации, а с творбите си
| |||