Прошка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Metafora (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Прошката''' е [[мислене|мисловният]] [[духовност|духовен]] и [[емоционалност|емоционален]] акт на освобождаване от [[чувство|чувства]] като [[гняв]], [[раздразнение]] и [[негодувание]], насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени [[обида|обиди]]. Прошката не означава подтисканепотискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам — намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя. Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.
 
== Прошката в религията ==
Ред 11:
В рамките християнската етика прошката не е просто еднократен и символичен акт, при който „се приемат или поднасят извинения” от или на някого, а всеобщ и вседействен акт, който се разпростира върху всичко окръжаващо, акт на вътрешно пречистване и смирение, което се отнася не само конкретно към едно или друго конкретно явление, а спрямо всичко заобикалящо, познато или непознато. Т.е. извиняването на някакво нравствено действие, извършено от друг човек, само по себе си не е прошка, но може и трябва да бъде част от нея.
 
Важно е да се отбележи, че актът на опрощението не изисква непременно покаяние или осъзнаване от страна на този, спрямо когото е отнесен. По време на разпъването, Иисус Христос се моли за своите мъчители: „Отче! Прости им, защото те не знаят какво правят” (Лук. 23-34). Според християнската концепция, опрощение можа да даде единствено [[Бог]], но всеки един вярващ е длъжен да прощава въпреки, или по-скоро независимо от всичко.
 
В [[църква|църковния]] [[календар]] прошката се свързва с т.нар. „Неделя сиропустна” – последния ден преди началото на [[Велик пост|Великия пост]]. Идеята е, че преди началото на този най-важен за християнството пост, човек трябва да е простил и да е получил прошка от ближните си. Всъщност традицията, свързана със Сиропустната неделя е преди всичко знак – опрощението трябва да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един момент.