Никола Алтоманович: Разлика между версии

[[Image:Central balkans 1373 1395.png|thumb|250px|Владенията на съседите след поделяне владенията на Никола Алтоманович.]]

'''Никола Алтоманович Войнович''' е [[властел]] в днешните [[Западна Сърбия|западносръбски]] [[територия|земи]] през последните години от [[Душаново царство|Душановото царство]] и 2 години след [[Чирменска битка|Чирменската битка]]. След [[битка]]та, [[Дубровнишка република|Дубровнишката република]] прави две [[традиция|традиционни]] годишни [[пари]]чнипарични [[данък|данъчни]] вноски от по 2000 [[перпер]]а предназначени за Душановото царство на Никола Алтоманович. Никола е син на [[велик жупан|великия жупан]] [[Алтоман Войнович]] (виж [[Войновичи]]) и [[Радослава Бранкович]] (виж [[Бранкови]]), дъщеря на ''[[войвода]]та Младен'' и сестра на [[Бранко Младенов]].

Владенията на Никола Алтоманович при най-голямото им разширение се простират от [[Рудник (планина)|Рудник]] до [[Адриатика]]. Първоначално Никола превзема [[крепост]]такрепостта [[Рудник (крепост)|Рудник]] и през [[1366]]/[[1367|67]] постепенно успява да отвоюва бащиното владение [[Хум]] от стринка си и синовете ѝ, негови братовчеди. През следващата година окончателно овладява [[територия|териториите]] около планината Рудник в [[Шумадия]], [[Подриние]]то, [[Полимие]]то, днешна [[Източна Херцеговина]] с главен [[град]] [[Требине]], [[Конавле]] и [[Драчевица]] в [[Черна гора]].

На следващата година Никола се съюзява с [[Лазар Храбелянович]] и първия си братовчед [[Вълкашин Бранков]] в т.нар. от сръбските историографи ''Рашка коалиция'' срещу [[крал]] [[Вълкашин Мърнявчевич]], но е принуден да признае върховенството и кралската власт на [[Мърнявчеви]].

През [[1370]] получава финансова помощ от Унгария посредством ''[[Мачва|мачванския]] бан [[Никола Горянски]]'', за да предприеме военни действия срещу Босна и бан Твърдко I, който отказва да признае върховенството на [[корона (украшение)|короната]] на [[Корона на Свети Стефан|Свети Стефан]]. В тази връзка сключва съюз с [[Котор]] срещу Дубровник, който е съперник на [[Балшичи]].

През [[1371]] година Никола Алтоманович изисква от Дубровнишката република плащането на годишния [[трибут]] към Душановото царство, но получава отговор, че той [[deде jureюре]] е [[васал]] на [[цар]] [[Стефан Урош]], макар [[deде factoфакто]] да е самостоятелен владетел, следователно плащането е дължимо към [[суверен]]а. Разбирайки за отказа, Никола Алтоманович изпраща въоръжен отряд който сварва дубровчани неподготвени за бойни действия и извън крепостните стени, следствие от което пленява редица видни дубровнишки търговци и получава за тях откуп в размер на 4000 перпера, нанасяйки щети на града за 30 000 [[дукат]]а.

Дубровнишката република се обръща за помощ към [[Крал на Унгария|унгарския крал]] [[Лайош I]] и мачванския бан, но не среща подкрепа, поради което встъпва в преговори с Мърнявчевичи, които се стремят към възстановяване на [[Стефан Душан|Душан]]овата власт, и към [[Балшичи]], които са съперници на Никола Алтоманович. През [[лято]]толятото на [[1371]] година крал Вълкашин Мърнявчевич подига военни части от [[Скопие]], [[Призрен]] и [[Шкодра]] през владенията на Балшичи в [[Зета (държава)|Зета]] към позициите на Никола Алтоманович срещу Дубровник, но по време на [[поход]]апохода го застига призива на брат му [[деспот]] [[Углеша Мърнявчевич]] за помощ срещу [[турци]]тетурците, на който той откликва, и в крайна сметка се стига до поражението край [[Марица]] в Чирменската битка.

Съществуват исторически податки, които навеждат на мисълта, че през [[1373]] година се водят преговори между [[Венецианска република|Венецианската република]], Балшичи и Никола за съвместна акция срещу адриатическите градове-републики, които номинално са под властта на Унгария. Според договорките, Венеция получава Дубровник, Балшичи - [[Будин]] и [[Драч]], а Никола Алтоманович - [[Стон]] и [[Пелешац]]. Съюзът, и перспективата да загуби [[Далмация]], разтревожват унгарският крал и вероятно с негово съдействие се стига до коалиция срещу Никола Алтоманович между Твърдко I, Никола Горянски и Лазар Храбелянович. През септември 1373 година владенията на Никола Алтоманович са нападнати от три страни - от запад, север и изток, следствие от което той се укрепва и отбранява в [[Стари град (Ужице)|Ужичката крепост]], където през ноември се предава на Лазар. Никола Алтоманович е ослепен и според легендата умира в [[манастир]] във владенията на Балшичи [[1374]] година. По други сведения смъртта му се датира след [[1395]] година, тъй като ослепен той не представлява [[политика|политическа]] опасност и доживява края на дните си непритесняван от бившите си противници.

{{Превод от|sr|Никола Алтомановић|oldid}}