'''Емил от Льонеберя''' ({{lang-sv|Emil i Lönneberga}}) е [[литературен герой|герой]] от едноимения [[детска литература|детски роман]] на [[Астрид Линдгрен]].
Романът е издаден през [[1963]] и е заснет като [[филм]] в началото на 1970-те години: един път като игрален филм (1970) и втори път като сериал (1973). Главният актьор Ян Олсон не харесва факта, че в живота винаги е свързван с пресъздадения герой и не е се е снимал повече в никакви филми, не общува с медиите и се занимава с [[бази от данни]].
Първото издание на [[български език]] е през 1980 г. в превод на [[Теодора Джебарова]], като част от поредицата „Смехурко“ на издателство „Отечество“.
== Съдържание ==
Романът „Емил от Льонеберя“ е написан под формата на [[дневник]], воден от майката на Емил. Първото описано приключение на малкия Емил е от [[22 май]], [[вторник]], когато си заклещва главата в супника.<ref>Датата 22 май се е падала във вторник през 1962 г., една година преди излизането на романа.</ref>
В началото на романа Емил е петгодишно хлапе, което изглежда добричко, когато не крещи, и за което никой в село Льонеберя не може и да допусне, че един ден ще стане председател на общинския съвет. Живее в стопанството Катхулт с баща си Антон Свенсон, майка си Алма и по-малката си сестричка Ида. Другите основни герои от романа са ратаят Алфред, прислужницата Лина, както и старата Кроса-Мая.
По думите на Лина, Емил прави само пакости или ако не прави — то те му се случват. Всеки път, когато се провини, Емил бива наказан в бараката за дърва, където запълва времето до следващата лудория в дялкане на дървени човечета (55 в началото на романа). Има си две любими неща — „[[шапка|шапкътъ]]“ и „[[пушка|пушкътъ]]“. Най-добрият му приятел е Алфред, много обича сестричката си и коня си Лукас.
== Други ==
В немската версия на филма по книгата (шведско-немска продукция) името на главния герой не е Емил, а Мишел (Michel).