Битка при Солун (1040 втора): Разлика между версии

Новините за успеха на въстанието на [[Петър Делян]], което започва в началото на 1040 в Белград, скоро достигналидостигат до Армения, където много български благородници билиса заселени след падането на Първата българска държава през 1018. Най-влиятелния от тях е бил [[Алусиан]], втори син на последния български цар [[Иван Владислав]] (1015-1018). Преоблечен като наемен войник той заминалзаминава за Константинопол, откъдето успялуспява да стигне до България въпреки стриктния контрол.

Неговото пристигане означавалоозначава повече напрежение в бунтовническия лагер, защото Алусиан също претендиралпретендира за трона и пазелпази произхода си в тайна, докато намери хора, които да го подкрепят. Петър Делян приветствалприветства племенника си, макар че знаелзнае, че Алусиан може да е потенциален кандидат за короната. Петър II далдава на Алусиан 40000 армия, за да атакува Солун, втория най-голям град във Византийската империя.

Алусиан доказалдоказва, че е неспособен генерал: когато достигналдостигна града той атакувалатакува византийската армия с уморените си войници. Българите не можелимогат да се бият ефективно и загубилигубят. ПонеслиПонасят тежки загуби - 15 000 билиса избити. Алусиан напусналнапуска бойното поле, изоставяйки въоръжението си.

Катастрофата при Солун влошилавлошава отношенията между Петър Делян и Алусиан. По-късно биле засрамен от загубата и Делян го заподозрялзаподозира в измяна. Алусиан решилрешава да действа първи и след угощение в началото 1041 ослепилослепява царя. След това се опиталопитва да избяга, за да продължи въстанието, но е победен още веднъж и решава да смени страната и изоставилизоставя армията си. Неговото предателство билое богато възнаградено.

Макар и сляп Петър Делян се изправилизправя с остатъка от българската армия, но е бил победен в [[битка при Острово|битката при Острово]] по-късно същата година и въстанието е било потушено.