Местен падеж: Разлика между версии

В съвременните славянски езици, в които е запазена падежната система, местният падеж се използва само с предлози, поради което на руски е наречен ''предложный падеж''. В [[праславянски език|праславянски]], а също така и в [[старобългарски език|старобългарски]] се среща '''безпредложен местен падеж''': ''архиепископъ Цѣсари градѣ'' (архиепископ в Цариград), ''И исцѣлѣ отрокъ томь часѣ'' (и момчето оздравя в същия час) ([[Евангелие от Матей|Матей]], 17:18). Освен това, има редица наречия за място, образувани от форми за местен падеж: ''горѣ'', ''долѣ'' (''долоу''), ''вънѣ'', ''низоу'', ''зади'' и т.н. Безпредложният местния падеж в старобългарски е сравнително рядък, но напълно живи са формите след глаголи като ''коснѫти сѧ'', ''прикосѫнти сѧ'' (да се докосна), например ''Къто прикоснѫ сѧ ризахъ моихъ'' (Кой се допря до дрехите ми?) ([[Евангелие от Марко|Марко]], 5:30), ''Мъногы бо исцѣлилъ, ѣко нападати емь да сѧ приксснѫтъприкоснѫтъ емь'' (Защото беше изцелил мнозина, онези, които имаха страдания, Го притискаха, за да се допрат до Него) (Марко, 3:10).